Невиждани академици

След тези кратки вълнения Нощната Кухня отново се върна в рутината си и жените известни като „другите момичета” продължиха с обичайните си задължения. Редно е да се спомене, че за повечето от тях е могло да се каже че са момичета само в отдавна минало време, но те работеха добре и Гленда се гордееше с тях. Г-жа Хеджс се оправяше със сирената като за световно. Милдред и Рейчъл, официално фигуриращи във ведомостите по заплатите като „жени за зеленчуците”, бяха добри и надеждни и тъкмо Милдред беше измислила прочутата рецепта за сандвичи с червено цвекло и сирене крема.

Всички си разбираха от работата. Всички си вършеха работата. Нощната Кухня беше надеждна, а Гленда обичаше да е надеждно.

Тя си имаше дом, където да се прибере и се грижеше да си ходи там поне по веднъж дневно, но тъкмо в Нощната Кухня тя живееше. Тук беше нейната крепост.

Пондър Стибънс се беше втренчил в страницата пред очите му. Умът му се преизпълни с противни въпроси, най-големият и най-противният от които беше просто: Има ли някакъв начин някой да изкара, че аз съм виновен за това? Няма. Добре!

- Ъъ, тук има една традиция, която за съжаление изглежда сме пропуснали да съблюдаваме в продължение на немалко време, г-н Архиканцлер, - спомена той, съумявайки да не допусне в гласа си загриженост.

- Да не би да има някакво значение? - каза Ридкъли и се протегна.

- Тя е традиционна, г-н Архиканцлер, - отвърна укорително Пондър - Въпреки, че с известно напъване би могло да се каже дори, че самото и несъблюдаване, уви, се е превърнало в традиция.

- Че това не е ли прекрасно? - учуди се Ридкъли – Щом като сме направили традиция да не съблюдаваме друга традиция, това ще е двукратно традиционно, нали? Къде му е проблема?

- Това е Завещанието на Архиканцлер Запазен Големански, - заобяснява Пазителят на Традициите – Именията на Големански се отразяват много добре на университета. Много богато семейство са били.

- Ммм, да. Нещо смътно ми напомня това име. Свестно старче. Е и?

- Ъъ, щеше да бъде по-добре, ако моят предшественик беше обръщал повече внимание на някои от традициите, - поде Пондър, който беше привърженик на подаването на лошите новини капка по капка.

- Добре де, той си беше мъртъв.

- Да, разбира се. Може би, сър, би било добре, кхъ-кхъ, да установим традицията да се проверява здравето на Пазителя на Традициите?

- О, той си беше съвсем здрав, - възрази Архиканцлерът – Само дето е умрял. Съвсем здрав като за мъртвец.

- Та той е станал на прах, Архиканцлере!

- Не е точно като да е бил болен, собствено, - изтъкна Ридкъли, който беше привърженик на това никога да не се предава – Общо взето това състояние си е съвсем стабилно.

Пондър продължи нататък:

- Има едно условие към завещанието. В дребен шрифт, сър.

- О, изобщо не ме е грижа за дребния шрифт, Стибънс!

- Мен пък ме е грижа, сър. Там пише: „... и тъй да пребъде, дорде Университетът отбор вкарва в играта ритни-в-топката иженарицаема Сиромашко Празнувление”.

- Сиромашко празнене ли? – вметна Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.

- Това е просто смешно! – възмути се Ридкъли.

- Смешно или не, г-н Архиканцлер, това е условието към завещанието.

- Но ние прекратихме участието си още преди години, - не се успокояваше Ридкъли – Тълпи вилнеещи по улиците, ритащи се, блъскащи се и кряскащи... и това играчите! Имайте предвид, зрителите не им отстъпват много! По стотици души в отбор! Един мач продължаваше понякога с дни наред! Ето защо беше прекратено.

- Фактически, собствено казано, то никога не е било прекратявано, Архиканцлере – намеси се Старшият Дискусионен Наставник – Ние, действително, го прекратихме, гилдиите също. Беше престанало да е игра за джентълмени.

- Независимо от всичко, - пак взе думата Пазителят на Традициите сочейки с пръст в страницата – условията са такива. Има и купища други клаузи. Леле мале. Ох, мъко, мъкичко. Ох, не може да бъде...

Устните му се движеха безмълвно, докато продължаваше да чете. Цялата стая заизвива вратове.

- Айде де, изплюй камъчето, бе човек! – изрева Ридкъли.

- Мисля, че ще трябва да проверя някои неща, - измърмори Пазителят на Традициите – Не бих искал да ви тревожа излишно, – той пак погледна надолу – Олеле, мътните го взели!

- Какво става бе, човек?

- Ами, изглежда сякаш... Не, няма да е честно да ви развалям вечерта, г-н Архиканцлер, - заувърта Пондър – Сигурно съм го прочел неправилно. Безусловно не би могъл да има предвид... Ох, майчице мила...

- Накратко, ако обичаш, Стибънс, - изръмжа Ридкъли – Струва ми се, че аз съм Архиканцлерът на този университет. Поне на вратата ми така пише.

- Разбира се, г-н Архиканцлер, обаче от моя страна би било много некоректно да...

- Оценявам загрижеността ти да не ми развалиш вечерта, драги ми господине, - прекъсна го Ридкъли – Аз обаче няма да се поколебая да ти разваля целия утрешен ден. Така че, като имаш предвид това, какви, да пукнеш дано, ги дрънкаш?

- Ъъъ, изглежда, Архиканцлере, че такова... Кога ще да е била последната игра, в която сме участвали, знаете ли случайно?

- Някой да се сеща? – обърна се към стаята като цяло Ридкъли.