Невиждани академици

Съгласно обичая и дългогодишната практика магьосниците съблюдаваха безбрачие, официалната причина за което беше, че жените били разсейващ фактор и се отразявали зле на магичните органи. Обаче след една седмица присъствие на Жулиета мнозина от преподавателския състав заизпитваха непознати (за повечето от тях) копнения и странни сънища и изобщо положението малко се понапече, но какво да се прави: това нейното беше отвъд красотата. Беше нещо като дестилат на красотата, витаещ около нея и насищащ околния ефир. Когато тя минаваше, магьосниците чувстваха подтик да пишат поезия и да купуват цветя.

- Вероятно ще ви е интересно да научите, господа, - обади се новият Пазител на Традициите, - че днешното преследване е с рекордна продължителност за цялата история на традицията. Предполагам, че дължим благодарности на днешния Мегапод...

По някое време той осъзна че държи реч пред глухи уши.

- Ъъ, господа? - подсети ги той и се огледа.

Магьосниците се бяха зазяпали някак си задушевно в каквото и да им се въртеше в главите.

- Господа? - повтори той и този път колективна въздишка ознаменува тяхното събуждане от внезапен пристъп на мечтателство.

- Какво бре? - реагира Архиканцлерът.

- Тъкмо отбелязвах, че днешният Мегапод безспорно постави рекорд, г-н Архиканцлер. Беше Ринсуинд. Официалният Мегаподски костюм му стана направо като по поръчка. Мисля, че е отишъл да си полегне.

- Какво? А, това ли? Да де, да. Вярно. Браво на човека, - съгласи се Ридкъли и магьосниците откликнаха с онова бавно ръкопляскане и тропане по масата, което е белег за одобрение сред мъже на определена възраст, класа и талия, съпроводено с възгласи като „Брей брей, браво на човека!” и „Чиста работа!” Очите им обаче останаха приковани към вратата, а ушите се напъваха да чуят трополенето на количката, което ще предизвести появата на новото момиче и, разбира се, сто и седем чешита сирене, както и над седемдесет разновидности туршии, салати и други мезета. Новото момиче може и да беше въплъщение на красотата, но Н.У. не беше място за хора, които забравят за сирената си.

Е, ако не друго, тя поне е разсейващ фактор, помисли си Пондър докато затръшваше книгата, а университетът напоследък се нуждае от такива. Много се беше закучило положението откакто подаде отставка Деканът, ама много. Кой е чувал досега някой да подаде отставка от Н.У.? Такова нещо просто не може да го бъде! Понякога хората си отиваха в немилост, в сандък или, в някои случаи, на парчета, но такова нещо като да си отидеш сам просто нямаше. Работата в Невиждания Университет беше за цял живот, а често и доста по-оттатък.

Длъжността Пазител на Традициите неминуемо се беше стоварила върху плещите на Пондър Стибънс, на когото му се струпваха всички задължения изискващи някой, който да си мисли, че нещата трябва да стават навреме и че числата трябва да излизат точно.

За съжаление, когато беше отишъл да уточни туй онуй с предишния Пазител на Традициите, който, както се съгласяваха всички, нещо не се беше мяркал напоследък, той установи, че човекът бил умрял преди двеста години. Не че беше чак толкова необичайно това нещо. Пондър след всичките си години в Невиждания все още не знаеше точния брой на преподавателския състав. Как можеше да ги проследи някой в наши дни в тази сграда, където стотици кабинети си деляха един прозорец, но само като се погледне отвън, или където стаите се изместваха нощем от вратите си, неусетно пресичаха задрямалите зали и приставаха някъде съвсем другаде?

В собствения си кабинет един магьосник може да прави каквото си поиска. Някога това е означавало, че може да пуши каквото му скимне и да пърди на воля без да се извинява. Сега означаваше, че си надстроява стаята в система от изометрични измерения. На Пондър не му беше лесно да протестира, защото дори Архиканцлерът го правеше: в банята си имаше половин миля поток за пъстърви, а и твърдеше, че тъкмо игричките в собствения му кабинет са нещото, което държи един магьосник настрани от белите. И, както всеки знаеше, вярно си беше. Обикновено това го вкарваше не в бели, а в неприятности.

Пондър не възразяваше, защото вече беше прозрял, че мисията на живота му е да подклажда огньовете поддържащи Муструм Ридкъли добре загрят, с което да се постигне задоволството на университета. Както на кучето се отразяват настроенията на стопанина му, така и университетът отразява Архиканцлера си. Всичко което можеше да стори той като, както беше установил, единствената напълно съзнателна и съвестна личност в университета, беше да поддържа нещата колкото се може повече в руслото им, да потушава врясъците по отношение на особата, по-рано известна като Декана и да намира начини да държи Архиканцлера достатъчно забаламосан за да не се пречка на Пондър.

Пондър тъкмо се канеше да остави Книгата на Традициите, когато тежките страници се отвориха с трясък.

- Странно.

- Как се вкоравяват само тези стари подвързии, - вметна Ридкъли - Понякога придобиват самостоятелен живот.

- Някой да е чувал за професор Х.Ф. Подкреватски или за доктор Ератамус?