Невиждани академици

Преподавателският състав прекрати да гледа към вратата и се спогледа.

- На някой да му проблясва нещо? - подкани ги Ридкъли.

- Даже не промъждуква, - отвърна ведро Лекторът по Съвременни Руни.

Архиканцлерът се обърна наляво.

- Ами ти, Декане? Познаваш всичките стари...

Пондър изстена. Останалите магьосници затвориха очи и се присвиха.

Ридкъли се втренчи в двата празни стола, всеки с по един отпечатък от ягодица. Един двама от преподавателския състав захлупиха шапки над очите си. Вече бяха минали две седмици и изобщо не беше тръгнало на оправяне.

Той пое дълбоко въздух и изрева:

- Предател!

Ужасно е да се каже такова нещо на две вдлъбнатини в тапицерия.

Завеждащият катедра Неопределени Изследвания сръга Пондър Стибънс, давайки му да се разбере, че той, за пореден път, е избран за дежурна жертва.

За пореден път.

- Да ни напусне той за някаква си шепа сребърници! – скара се на вселената като цяло Ридкъли.

Пондър си прочисти гърлото. А само как се беше надявал, че ловът на Мегапода ще отвлече мислите на Археканцлера от тази тема, да обаче умът на Ридкъли пак и пак се връщаше към отсъствието на Декана като език не спиращ да опипва щърбината от изваден зъб.

- Ъ, в интерес на фактите, доколкото е известно, неговото възнаграждение е най-малкото... – започна той, но при настоящото настроение на Ридкъли никакъв отговор не би могъл да е правилен.

- Възнаграждение ли? Откога, питам се аз, магьосниците работят на надница? Ние се занимаваме с чиста наука, г-н Стибънс! Не ни пука за някакви си пари!

За нещастие Пондър беше чист логик, който в мигове на мисловно объркване се облягаше на разумността и правдивостта, което спрямо един разгневен Архиканцлер не беше особено, ако употребим подходящия академичен термин, адекватно. Освен това той не мислеше стратегически, което винаги е погрешно при разговори с учени колеги, и в резултат на всичко това той допусна грешката да прибегне в този момент към здрав смисъл:

- Това е защото всъщност нямаме много за какво да плащаме, а ако на някого му потрябват джобни, просто си взима от голямото гърне...

- Ние сме част от самата същина на университета, господин Стибънс! Взимаме само това от което се нуждаем! Не ламтим за богатство! И безусловно не приемаме „извънредно отговорна длъжност, включваща атрактивен пакет в областта на възнаграждението”, каквато и простотия да значи това, „както и други изгоди, включително щедра пенсия”! Пенсия, представете си! Кога е било магьосник изобщо да се пенсионира?

- Ами доктор Уховрътски[8]... – не съумя да се спре Пондър.

- Той напусна за да се ожени! – сряза го Ридкъли – Това не е никакво пенсиониране, а си е същото като да умреш.

- Ами доктор Хаузмартин? – не мирясваше Пондър.

Лекторът по Съвременни Руни го срита по пищялката, но Пондър само изохка и продължи:

- Той напусна поради тежък случай на жаби по служебни причини, сър!

- Ами като не можеш да носиш на напечено, изнасяй се – изсумтя Ридкъли.

Напрежението се запоразрежда и островърхи шапки предпазливо се запонадигаха. Избухванията на Архикарцлера траеха само по няколко минути. Което щеше да е по-голяма утеха, ако не беше обстоятелството, че приблизително през пет минути все нещо му напомняше за, според него, абсолютно предателското поведение на Декана, а именно да кандидатства и да постъпи на работа в друг университет след най-обикновена реклама във вестника. Един повелител на магиите не можеше да се държи така. Не може той да ми застане пред някаква комисия от бакали, зарзаватчии и обущари (които макар и да са несъмнено чудесни хора, солта на земята, тъй да се каже, но все пак...) да го оценяват и преценяват все едно е породиста хрътка (несъмнено ще да са му огледали и зъбите!). Така той излага целокупното магьосническо братство, да, точно това прави...

И в коридора отвън изскърцаха колела и всички магьосници като един застинаха в очакване. Вратата се отвори и първата претрупана количка биде вкарана в стаята.

Разнесе се поредица от въздишки докато всяко око се съсредоточаваше в тикащата я слугиня, последвани от доста по-шумни въздишки, когато те установиха, че тя, собствено, не е тази която са очаквали.

Не че беше грозна. Сигурно можеше и привлекателна да се нарече, но така както привлича някой хубав уютен и спретнат дом с мушкато на прозорците и надпис „добре дошли” на изтривалката и ябълков пай в печката. Мислите на магьосниците обаче, кой знае защо, точно в този момент не бяха насочени към храната, макар че някои от тях смътно все още и да клоняха в тази насока. Изобщо тя фактически си беше едно съвсем даже симпатично момиче, въпреки че гърдите и определено трябва да са били предназначени за някоя три глави по-висока. Но, каквото и да се каже за нея, тя не беше Нея[9].

Преподавателският състав се поомърлуши, но после значително се ободри, когато керванът от колички заизпълва стаята. Всеизвестно е, че нищо не повдига духа толкова, колкото закуската в 3 часа през нощта.

Е, добре значи, помисли си Пондър, този път поне изкарахме вечерта без нищо счупено. По-добре от този вторник най-малкото.