Невиждани академици

- Ехей? Добре ли сте? - и тъй-като от него не се чуваше друго освен хъхрене, тя събра длани пред устата си и извика - Тук има пострадал човек... ъ разумно същество!

Под нов потоп от освирквания и, понеже това беше Анкх-Морпорк, също и радостни възгласи, подвижната комисия, в каквато се беше превърнала срещата, се забърза към вратата на Академик Невиждан.

- Някой му хвърли банан и аз видях кой беше и мисля, че бананът е отровен, - съобщи им Гленда на един дъх.

- Дишането му е много тежко, - отбеляза Ридкъли, която забележка беше излишна, понеже от хъхренето на Библиотекаря се тресеше цялата врата.

Той клекна и опря ухо на гръдния му кош.

- Не мисля, че е бил отровен, - произнесе се той.

- Как така, г-н Архиканцлер? - възрази Пондър.

- Защото ако някой е отровил нашия Библиотекар, - обясни Ридкъли - тогава, въпреки че по природа аз не съм отмъстителен човек, ще се погрижа университетът да преследва и залови отровителя посредством всички достъпни тавмични, мистични и окултни средства и да направи остатъка от живота му не само толкова ужасен, колкото той може да си представи, а толкова ужасен, колкото аз мога да си представя. И можете да разчитате, господа, че аз вече започнах да работя по случая.

Пондър се огледа за Ринсуинд:

- Професор Ринсуинд. Вие нали бяхте, искам да кажа, и сега сте негов приятел, не бихте ли бръкнали с пръсти в гърлото му или нещо такова?

- А, не, - отказа Ринсуинд - Много съм си привързан към пръстите си и предпочитам те да си останат все така привързани към мен.

Ропотът от стадиона се усилваше. Те бяха тук да гледат ритнитопка, а не дебат.

- Но доктор Лоун е още тук, - предложи Ринсуинд - Той нали си вади хляба като бърка с пръсти в какво ли не. Знае му цаката.

- Ах, да, - съгласи се реферът - Може би ще можем да го обременим с още един пациент, - той се обърна към Ридкъли - Трябва да вкарате в игра другата си резерва.

- Това ще да е Тревър Младонадеждов, - каза Архиканцлерът.

- Не! - изстена Трев - Аз обещах на старото ми мамче.

- Аз пък си мислех, че си част от отбора? - укори го Ридкъли.

- Е, да де, да, сър, ама по-скоро... помощ тук, помощ там, такива неща... Обещах на старото ми мамче, сър, след като Тате умря. Знам, че съм в списъка, но кой можеше да очаква, че всичко ще се обърне така?

Ридкъли изви очи към небето:

- Е, като гледам, господа, не може да искаш от един мъж да наруши обещание дадено на старото му мамче. Това би било престъпление по-гнусно и от убийство. Ще се наложи да играем с човек по-малко. Явно ще трябва да минем с каквото можем.

А горе в паянтовата си кабинка редакторът на „Вестника” взе бележника си и заяви:

- Слизам долу. Да вися тук е просто смехотворно.

- Слизате на терена ли, сър?

- Да. Там, най-малкото, ще мога да виждам, какво се случва.

- Съдията надали ще ви разреши, сър!

- Как така няма да играеш, Трев? - вразумяваше го Гленда.

- Нали ти казах! Колко пъти трябва да го повтарям? Обещах на старото ми мамче!

- Но ти си в отбора, Трев.

- Обещах на старото ми мамче!

- Да, но съм сигурна, че тя ще разбере.

- Лесно ти е на тебе да го кажеш. Да ама никой не знае със сигурност.

- Не бъдете толкова сигурни, - намеси се бодро един глас.

- О, здравейте, доктор Хикс, - поздрави Гленда.

- Случайно дочух разговора ви и, стига само господин Младонадеждов да ми съобщи, къде е погребана майка му и ако реферът ни отпусне мъничко време в аванс, със сигурност ще може да се уреди...

- Да не си посмял да ръгаш лопати по старото ми мамче! - изкряска Трев целият в сълзи.

- Сигурна съм, че всички те разбираме, Трев, - увещаваше го Гленда - Винаги е много трудно със старите мамчета, - и тя добави без да помисли - А мисля, че и Жулиета ще те разбере.

Тя го хвана за ръка и го завлече накъм полето. Трев беше прав. Всичко се оплеска. Бодрата увереност от началото на срещата се изпаряваше.

- Вие им подарихте цял гол, сър, - напомни Пондър, когато пак застанаха с Ридкъли на позиции.

- Аз изцяло се доверявам на господин Лут на вратата, - рече Ридкъли - И ще им покажа аз на тях, какво става с тези, които се опитат да отровят магьосник.

Свирката свирна.

- Слизай от там бе, келеш, и дай двайсет! Извинявайте, господа, нямам представа защо го казах това...

Това, което става с хората, опитващи се да отровят магьосник е, най-малкото в краткосрочна перспектива, че получават предимство в ритнитопковска среща. Отстъствието на професор Макарона беше убийствен удар. Той беше темелът, около който се градеше цялата университетска стратегия. Окрилени, Юнайтед натиснаха здраво.