Невиждани академици

Трев кимна и закрачи по тревата под приветствията на тълпата.

Редакторът на „Вестника” по-късно описа последвалите събития както следва:

В този момент Юнайтед изглежда почувстваха, че разполагат с печеливша стратегия и хвърлиха всичките си сили в университетската половина в грандиозно разбъркване очевидно не подлежащо на съдийски контрол.

Сърцатият орк-бранител обаче също си беше научил урока и на два или три пъти стана герой на деня с великолепни спасявания, в един от случаите шутирайки, както се изясни, директно в главата на един от настъпващите противници, зашеметявайки го и хващайки рикоширалата обратно топка, след което изчиствайки я от ръка далече в половината на съперника, където я пое Тревър Младонадеждов, син на всеизвестния ритнитопковски герой от миналото и я поведе от неочаквана посока към вратата, където г-н Чарли Бартън беше комфортно снабден със стол, маса и късен обяд, както и двама корави защитници, очевидно поели задачата и пиле да не прехвръкне.

Цялата арена, по всичко личи, спотаи дъх, когато младият рицар нанесе ужасяващ удар, който, уви, мина само на няколко пръста от целта и успя само да разтърси дървените части на вратата, след което отскочи към защитниците. Върпеки това Младонадеждов се пребори за нея като обладан от зли духове и духовете на привържениците пак се повдигнаха, когато двамата защитници се сблъскаха помежду си, което даде на талантливия младеж шанса отново да запрати лекокрилото кълбо към крайната му дестинация.

Вашият дописник е уверен, че дори поддръжниците на Юнайтед се включиха във всеобщия разочарован стон, когато за втори пореден път изстрелът му не успя да намери мрежата, а отново една от гредите, след което рикошира почти в краката на Х. Капстик, който без да губи време я запрати мощно към половината на Академик преди да донесе нови беди за отбора му.

И за пореден път непреодолимият г-н Лут отби поредица от атаки, докато доста жалкият остатък от защитата на университетските момчета доказа на всички, че майсторското владение на вълшебния жезъл не помага много, ако човек не знае, за какво са му краката.

На този етап на играта Преподавателят по Тъмни изкуства д-р Дж. Хикс беше позорно отстранен от полето, след като настойчивите викове „Кой е педерасът в черно?” обърна вниманието на съдията върху неговите опити да заколи Ф. Брискет, един от придобилите лоша слава братя Брискет с душоизпиващия кинжал на Смъртоносната Вампирска Кралица-Паяк. Който, както бе установено впоследствие, се оказа, че не е нито магически, нито даже метален, а е идентифициран като един от артикулите, продавани в Магазина за шегаджийски принадлежности „Бофо” на улица „Десето яйце”. Бълващ очевидно кръвосмразяващи клетви относно някакъв университетски устав, д-р Хикс се наложи да бъде извлечен от полето от членове на собствения си отбор, оставяйки нашите дръзновени вълшебници в още по-печално и заруднително положение, вероятно мечтаещи да имаха вълшебно килимче, което да ги измъкне от тази каша!

Е, поне тирадата на д-р Хикс и опитите му да завлече земята със себе си, им спечели мъничко време. Гленда притича до страничната линия при разчорления и оклюмал Трев.

- Какво стана, Трев? - попита тя - Беше сам пред вратата. Голът ти беше право в ръцете, добре де, право в краката ти.

- Топката не ще да върви, както я искам, - оплака се Трев.

- Значи трябва да я накараш да върви както искаш. Това е само ритнитопка.

- Ъхъ, ама се мъча да се уча в крачка посред целия тоя бардак.

- Е добре, поне почти успя. Все още не сме загубили мача, а сме още само в първото полувреме.

Когато играта беше подновена, съгласно редактора на „Вестника”:

Мъжете с островърхите шапки отчасти възвърнаха куража си и капитан Набс поведе съгласувана атака целяща нова намеса в обяда на Чарли Бартън, обаче за всеобщо смайване синът на Дейв Младонадеждов продължи да показва само най-бегло запознанство с изкуството на бележенето на голове и изглеждаше сякаш единственият му шанс да подобри резултата, би бил да прати топката на колет по пощата.

И тогава, за всеобщ потрес, окултната чета явно доказа, че е много по-добра на билярд, отколкото на ритнитопка, когато поредният мощен, но неточен опит на Младонадеждов да намери вратата за пореден път отскочи от гредата и уцели главата на професор Ринсуинд, който, в интерес на истината, бягаше в противоположната посока и се озова в мрежата, преди който и да е, в това число Чарли, да разбере, какво става.

Публиката посрещна събитието с весели викове, но само защото в този момент играта, поне според нашето мнение, се беше превърнала в комедия. Уви, нямаше нищо комично във факта, че в няколко сектора на Хипопотамодрума избухна ръкопашен бой между шайки от съперничещи си запалянковци, несъмнено подтикнати към това от позорното представяне на играчите...

Когато противниковите страни заеха местата си или най-малкото се заразмотаваха приблизително около местата си, съдията привика двамата капитани за кратка беседа.