Невиждани академици

- Господа, не ми е съвсем ясно, какво си мислите, че правите тук, но съм напълно сигурен, че не е точно ритнитопка, и твърдо възнамерявам впоследствие да проведа разследване. Междувременно, преди някой да бъде осакатен и, преди всичко, преди тълпата да започне взаимно да се разкъсва на мръвки и да се изяжда, аз ви заявявам, че следващият отбелязан гол, ще бъде последният за срещата, независимо, че сме все още в първото полувреме, - той изгледа многозначително Праскин и добави - Искрено се надявам, че някои играчи ще се допитат до своята съвест. Ако мога да се изразя така, каквото и да стане, ще има внезапна смърт. Отпускам ви пет минути да доведете това до сведението на отборите си.

- Съжалявам, сър, - заоглежда се притеснено Праскин - Някои от момчетата ми аз сам не бих си ги избрал, ако ми разбирате намека. Но ще си поговоря с тях, не се съмнявайте.

- Ако питате за моето мнение, това може да помогне, само ако същевременно ги удряте с чук по главите, господин Праскин. Те са отвратителни. А вие разбирате ли ме, господин Нобс?

- Аз мисля, че по-добре да продължим както си е. Докато си жив, бориш се.

- И аз също желая да останете живи до края на борбата, но подозирам, че вашата молба за допълнително време прикрива надеждата, че господин Младонадеждов ще успее да се научи да играе ритнитопка, но се боя, че това няма да се случи в близките години, дори и всеки ден от тях да е великден.

- Добре де, сър, но не бихте ли могли... - започна Праскин.

- Господин Праскин, аз си казах думата, а аз съм реферът и точно сега аз съм най-близкото нещо до боговете.

„Аз съм най-близкото нещо до боговете”. Все едно отекна ехо. Но по-меко. По-ведро. Той се огледа.

- Какво? Казахте ли нещо бе хора?

„Най-близкото нещо до боговете”. И се чу нещо като пльонг! Но топката нали беше все още в ръцете му? Той я зяпна. И дали само така му се струваше или във въздуха имаше нещо? Нещо... във въздуха... като сребристата светлина на ясен зимен ден.

Трев мърдолеше на място с позорен трепет, чакайки продължението на играта. Като вдигна поглед, видя, че Анди Изцепков го наблюдава.

- Скъпото ти татенце май си намери лика прилика, - подметна весело Анди.

- Знам те аз тебе, Анди, - отвърна морно Трев - Знам те накъде биеш. Сгащваш на тясно някой нещастен балък и го бъзикаш, докато не му избият чивиите, тъй че той да е почнал, нал’тъй? С мен това нема да мине, Анди.

- То на теб все едно нещо ти минава, а?

- Хич не те слушам, Анди, - отсече Трев.

- А, слушаш, слушаш.

Трев пак въздъхна.

- Аз тебе те наблюдавах. Теб и твойте дружки адски ви бива да биете къчове, като не ви гледа рефера, а той к’вото не види, нищо не може да направи.

Анди понижи глас:

- Добре, ама аз мога да направя нещо за теб, Трев. Няма да излезеш от тук на крака, кълна се. С краката напред ще излезеш.

И се чу свирка, последвана от неудържимото:

- Всяко момче, дето си е забравило екипа, ще играе по бели гащи!

- Внезапна смърт, - обяви бившият Декан и двата отбора се сблъскаха, и от бъркотията се появи с топката в краката си Анди, защитаван по фланговете си от неговата непочтена стража.

Пондър Стибънс, застанал на пътя им, успя да пресметне страшно бързо много неща, като например скорост, посока на вятъра и възможност да бъде физически размазан по земята. Въпреки всичко той се опита да направи каквото може, но след сблъсъка остана проснат по гръб. Както се изрази редакторът на „Вестника”: „...в тази сцена на отчаяние, объркване и разбъркване един единствен защитник, Лут, делеше Юнайтед от победния им гол...”

И тогава точно зад Лут се разнесе рев. Той не посмя да се озърне, но някой скочи върху горната греда, разтърсвайки я, слезе от нея на земята и посочи, посредством голям мазолест палец, че услугите на Лут вече не са необходими. Около устните на Библиотекаря беше останала зеленикава коричка, но тя беше нищо в сравнение с пламъка в очите му.

И в този момент, съгласно редактора на „Вестника”:

Без да бъде видимо смутен от завръщането на знаменития горски човек в лагера на магьосниците, Изцепков предприе още един опит за победен удар, спрян обаче с една ръка от Библиотекаря и без никакви усилия прехвърлен обратно в полето на Юнайтед. Сега, когато под залог беше резултатът на цялата среща, останахме с впечатлението, че всеки играч до последния се устреми към топката, подобно на сюрия момчета боричкащи се в калта за обладанието на традиционната консервена кутия. Но все пак г-н Нобс, за когото ни увериха, че нямал роднинска връзка, съумя да открие пространство пред споходения от лош късмет г-н Млаконадеждов за нов шанс да последва стъпките на баща си, който шанс той пропусна за, според нашите изчисления, не повече от сантиметър разстояние и топката бе уловена от Възголемия Бартън, веднага след това рухнал на земята поради задавяне, понеже, както научихме, е бил натикал в устата си внушително парче пай за да освободи ръцете си.