Невиждани академици

- Не трябваше да става така, - промълви Гленда и мисълта отекна като ехо в главата и: „Не трябваше да става така” - Трев трябва да спечели, иначе просто не може.

И гласът и пак се отрази; възможно ли е да имаш ехо в главата си? Те ще паднат, нали? Ще паднат, защото Анди знае, как да нарушава правилата.

Правилата.

„Аз съм правилата”.

Тя се озърна, но с изключение на доктора и неговите стенещи или, в случая с Ридкъли, псуващи подопечни, наоколо нямаше никого, ако не се брои Жулиета, гледаща играта с обичайната си завеяна усмивка.

- Божичко. Ама на тях им трябва само един удар в целта, - произнесе на глас Гленда.

„Аз съм целта”, - долетя пак от нищото тихият глас.

- Чу ли това? - попита Гленда.

- К’во? - не разбра Жулиета, обръщайки се към Гленда, така че се видя, че тя плаче - Трев шъ падне.

„Аз съм топката”.

Този път гласът дойде от джоба й и тя извади от там тенекийката на Трев.

Когато доктор Лоун изпъшка и се впусна през полето към задавилия се Чарли (както по-късно описа събитията „Вестникът”), тя го последва и незабелязано се примъкна до г-н Нобс.

- Ако не искаш до края на живота си да останеш без чаша чай или парче кекс нощем, г-н Нобс, ритни топката към мен. Лесно ще ме намериш, защото ще врещя като луда и ще се държа идиотски. Направи, кавото ти казвам, ясно?

„Направи, каквото тя ти казва, ясно?” - чу се ехото.

- И какво ще направиш, ще я хвърлиш обратно ли?

- Нещо такова, - отвърна уклончиво Гленда.

- И какво добро ще ни донесе това?

- Ще ви донесе победа в мача, ето какво. Помниш ли правило 202?

Тя го остави да се чуди и хукна към Г-жа Уитлоу и мажоретките, които сега нямаха за какво да викат.

- Мисля, че в този момент трябва да окажем на момчетата мощна подкрепа, - предложи тя - Нали така, Жулиета?

Жулиета, послушно влачила се след нея, се съгласи:

- Да, Гленда.

„Да, Гленда”. Ето го пак. Едни и същи думи. Два гласа.

Г-жа Уитлоу не беше от хората, които биха приели заповед от главата на Нощната Кухня, затова Гленда се наклони към нея и добави:

- Специална молба от Архиканцлера.

Възкресението на Възголемия Бартън не беше лесна работа, а и комай имаше още по-малко доброволци да бръкнат с пръсти в гърлото му, отколкото преди за Библиотекаря. Така че изпразването и очистването му отне малко повече време.

Когато съдията призова играчите да застанат по местата си, Гленда дотича задъхана до него и му връчи лист хартия.

- Какво е това?

- Правилата, сър, но както ще забележите, оградила съм с кръгче едно от тях.

Той хвърли един поглед и подметна пренебрежително:

- На мен ми изглежда пълна безсмислица.

- Не е, сър, не и ако се вгледате внимателно, сър, такова си е правилото, сър.

Архиканцлер Хенри сви рамене и го пъхна в джоба си.

За миг погледът на блюстител Нобс се спря на Гленда, гордо заела мястото си съвсем не на място между мажоретките. Знаеше се, че Гленда е щедра към приятелите си, а и никой в университета не правеше по-добър чай. Тук нещата не опираха до ритнитопка, а опираха до гореща чаша чай, а, ако му излезе на човек късметът, и поничка. Той се наведе към Лут:

- Гленда ми каза да съм си спомнил правило 202.

Лицето на Лут грейна.

- Отлично хрумване и разбира се ще свърши работа. Каза ли ви тя да изчистите топката извън полето?

- Да, точно така. Ще мамим ли? - поинтересува се блюстител Нобс.

- Не. Ще следваме точно правилата. А интересното при следването точно на правилата е, че понякога върши по-добра работа и от маменето.

Шансът на Нобс дойде съвсем скоро, за изненада, след неточен пас на Праскин. Праскин не стоеше ли съвсем наблизо, докато те говореха? И не каза ли нещо като „Давайте”? Защото на такова приличаше. Нобс запрати топката право към мажоретките, където Гленда я хвана и я скри под гънките на полата на Г-жа Уитлоу.

- Нищо не сте видели, момичета, и не сте видели къде отиде топката, и за нищо на света няма да мърдате, ясно?

Когато тълпата засвирка и закрещя възторжено, тя извади от чантичката си консервената кутия и я вдигна високо.

- Топката изгубена! - провикна се тя - Резервна топка!

И метна тенекийката право към блюстителя, който съумя пъргаво да я отбие към Лут. И преди някой от останалите играчи да успее да помръдне, тя кацна с лекичко „пльонг!” на върха на обувката на Трев...

Съгласно редактора на „Вестника”: