Невиждани академици

- Ако се използва мерната единица, изобретена от сър Роузууд Бън, бих казал, че не повече от 250 бъна ще са достатъчни. Но, естествено, и вероятно за учудване на мнозина, това, което ще ми достави известно затруднение, ще е разкъсването на кожата, сухожилията и мускулите. Вие сте млад мъж, така че издръжливостта им на опън ще бъде доста висока. По предварителните ми прогнози само вашата кожа ще изисква приблизително хиляда бъна.

Анди изквича, когато главата му беше леко извъртяна.

- Айде холан! Гледайте сега! - обади се Ридкъли - Майтапа си е майтап, но...

- Оттам нататък става доста гнусно, - продължаваше Лут - Мускулите ще могат да бъдат отделени от костите със сравнителна лекота.

От Анди дойде още едно задавено изквичаване.

- Но като цяло, бих казал, че сила от порядъка между три и пет килобъна ще бъде достатъчна, - той направи пауза - Шегичка, бе Анди. Нали обичаш майтапите. Освен това съм сигурен, че ще съм напълно способен да ти бръкна с ръка през гърлото и да изтръгна стомаха ти.

- Давай де, - изграчи Анди.

А бдящ на стадион Хипопотамодрума, звярът надуши кръв. В крайна сметка през вековете на Хипопотамодрума са се провеждали не само надбягвания с колесници. Сравнително малкото количество кръв пролято тук днес, беше нищо в сравнение с океаните на отминалите векове, но звярът разпознаваше кръвта само щом я подушеше. Народът изпозастава на крака и виковете и крясъците се надигнаха все по-силно и по-силно:

- Орк! Орк! Орк!

Лут остана невъзмутим и се обърна към бившия Декан:

- Бих ли могъл да помоля всички да напуснат? Може да стане страшно.

- О, а стига! - възкликна Трев - Друг път.

- О, добре, - рече Лут - Може би само дамите?

- Може, ама не може, - опъна се Гленда.

- В такъв случай, ще бъдете ли толкова добър да ми услужите с мегафона ви, г-н рефер, и ще ви бъда благодарен, ако се разпоредите, няколко от по-яките играчи на полето да задържат Господин Изцепков, който, очевидно, за съжаление не е на себе си.

Мегафонът му беше подаден безмълвно. Лут го взе посред засилващата се буря от викове “Орк! Орк!”, отдалечи се малко от останалите и застана безстрастно със скръстени ръце, докато ропотът на тълпата не спря поради чиста умора. С всички очи на стадиона втренчени в него той надигна мегафона към устните си и рече:

- Господа. Да, действително, аз съм орк и винаги съм бил такъв. И бих ли могъл да добавя, че за мен беше голяма привилегия да играя тук днес пред всички вас. Но, както разбирам сега, някои от вас може би смятат, че да си орк в този град, би могло да представлява проблем, - той направи кратка пауза - Така че, моля, извинете ме, ако ви помоля да решим този въпрос между нас още сега.

Чу се смях и някоя друга подигравка от различни части на стадиона, но също така, поне както се стори на Гленда, звярът сам зашътка на себе си. И в настъпилата оглушителна тишина тупването на падналия на земята мегафон можеше да бъде чуто и в най-отдалечените ъгли. Тогава Лут си запретна ръкавите и понижи глас, така че народът трябваше да се напрегне за да го чуе:

- Я да ми дойде, който се бара за мъж.

Първо настъпи шок, после невярващо мълчание, съпътствано с шумоленето от глави озъртащи се към съседите си и питащи: „Той наистина ли го каза това?”, а после, някъде по най-високите редове, започна ръкопляскане, отначало бавно, постепенно ускоряващо се, докато не достигна повратната за народа точка, от която нататък вече беше немислимо да не ръкопляскаш. Да престанеш да ръкопляскаш беше също толкова немислимо, така че за цяла минута аплодисментите бяха истинска буря.

Лут се обърна обратно към останалите от отбора просълзен.

- Струвам ли? - попита той Гленда.

Тя се хвърли към него с прегръдка:

- Винаги си струвал.

- Тогава, след като свърши мачът, ще трябва да свършим туй онуй.

- Но той нали свърши от да не говорим кога, - учуди се Гленда.

- Не, до последния съдийски сигнал той не е свършил. Всеки го знае това.

- Мили Йо, прав е, - сепна се Ридкъли - Давай де, Декане. Духай де!

Архиканцлерът на Бързнекския университет се почувства милостив и реши, че от него да мине, няма да се заяжда. Поднесе гигантската свирка към устните си, напълни дробовете си с въздух и накара грахчето да се разтрака. Въпреки всичко последната дума все пак взе сянката на Евънс Раирания:

- И на де ми се бъзикате под душовете, бе келешчета с келешчета!

Когато публиката се устреми надолу по трибуните тъпчейки вече свещеното поле, Ридкъли потупа по рамото провесилия нос Праскин и рече:

- За мен ще е чест да разменим фанелките си с вас, сър.

Той хвърли шапката си на земята, смъкна фанелката си и разкри гърди космати като не един, а два спящи лъва. Юнайтедската фанелка, която получи в замяна, му беше малко възтесничка, но това нямаше значение, защото, както беше предсказал Анди, целият Академик Невиждан (с изключение на Г-жа Уитлоу, която се съпротивляваше с бой) беше взет на ръце от възторжената тълпа и понесен във слава с краката напред през целия град. Беше си истински триумф. И да паднеш и да биеш, пак си беше триумф[66].

Да не сте си помислили, че това е краят?[67]