Невиждани академици

Магьосниците от Невиждания Университет разбираха от купон. Пепе и Мадам Фашкие[68] останаха впечатлени. Но все пак бизнесът си е бизнес, така че трябваше да помислят и за Жулиета.

- Никъде не мога да я видя, - оплака се Мадам.

- Майче преди малко я видях двойна, - рече Пепе - Ама тези типове си живеят живота. Такова голямо плато сирена досега не бях виждал. Още малко и безбрачието ще ми се стори привлекателно.

- О, така ли мислиш?

- Не. Между другото, да си забелязала оня високия магьосник как те зяпа, миличко?

- Професор Бенго Макарона ли? Да не мислиш... - започна Мадам.

- Без нито сянка съмнение, миличко. Знам, че си е контузил краката, но се съмнявам, че това ще представлява проблем.

За пореден път Мадам протегна врат да огледа тълпата за бляскавата фигура.

- Надявам се само, че младият ни модел няма да се забърка в разни такива.

- Откъде накъде? Нали е тотално обкръжена от обожатели.

- И все пак е възможно.

Фактически Жулиета и Трев се бяха усамотили на тъмно в Нощната Кухня.

- Се шъ си намеря бачкане, - казваше Трев - Където и да идеш, с теб съм.

- Абе я си стой тук и си гледай ритнитопката, - възрази Жулиета - Знаеш ли к’во казаха някои хора, докато се наливахме? Викаха, че Дейв Младонадеждов ти е баща.

- Е к’во, така си е.

- Да, - разви мисълта си Жулиета, - ама досега все казваха, че ти си му син.

- От мен да мине, може да поритам малко, - склони Трев - Ама да не си мислиш, че друг път може да ми мине номера с тенекийката.

Те се целунаха.

Точно в този момент нищо повече като че ли не им беше необходимо.

Но все пак...

Гленда и Лут също искаха да си намерят по-усамотено местенце, по възможност затъмнено. Ненадейно тя беше намерила в джоба си два билета за представление на Трупата от Сестричките на „Омотани от звездите” от Хуел Драматурга, билети, поставени там от д-р Хикс в опита му да разнася из света мрак и униние посредством аматьорски театрални постановки. Те седяха сплели ръце, сериозно изгледаха пиесата, усещайки как тръпките преминават през тях, а след това обсъждаха това, докато се връщаха през града, грижливо заобикаляйки пеещите шайки щастливи пияни запалянковци.

- Какво мислиш? - попита след някое време Лут - Имам предвид за пиесата.

- Не ми се стори чак толкова романтична, - изказа се Гленда - Да съм честна, стори ми се малко глупава.

- Общопризнато е, че това е най-великата романтична пиеса за последните петдесет години, - отбеляза Лут.

- Нима? Но що за пример дават? Първо, нима никой в цяла Генуа, дори и по онова време, не е могъл да взима пулс? Нима не може да се очакват поне мъничко познания по първа помощ? Дори и ръчно огледалце можеше да свърши работа, а има колкото щеш съвсем благоприлични места, където може да се вземе пулс.

- Мисля, че това е защото нито един от двамата не е мислил за себе си, предполагам, - каза Лут.

- Нито един от двамата изобщо не е мислил, - възрази Гленда - Нито пък са мислили един за друг като за хора. Малко здравомислие и щяха да са живи. Нагласена работа, също като в книгите. Надали някой разумен човек ще действа така.

Той стисна ръката и.

- Понякога говориш като Милейди, - каза той - което ми напомня.

- Какво ти напомня?

- Че е време да се срещна със създателката си.

Анди Изцепков вървеше поклащайки се по нощните криви улички, уверен, че те не съдържат нищо по-лошо от него, вяра, която този път се оказа погрешна.

- Господин Изцепков?

- Кой пита? - извърна се той посягайки инстинктивно към палтото си за новата си абордажна сабя.

Но друг нож, тънък и сребрист, посече два пъти, а един крак му се заби майсторски в пищялката и го свали на земята.

- Аз! Аз съм щастливият край. Може да ми казващ добрата фея. Не се плаши, пак ще можеш да виждаш, като си избършеш кръвта от очите, а после, както се казва, няма да ти се налага да си плащаш пиячката в никой бар в този град, макар че подозирам, че ти и досега не си плащал.

Неговият нападател се облегна безметежно на стената.

- А причината да ти правя това, господин Изцепков, е че съм копеле. Аз съм стар гадняр. Аз съм педераст. Те те оставиха да ти се размине, защото са добри хора, а, нали знаеш, все някой трябва да оправи равновесието. Защото още преди ти да се родиш, аз познавах хора като теб. Мъчители, тирани и крадци. О да, крадци. Крадци на самоуважението на другите хора. Крадци на техния душевен мир. А пък господин Лут, той е орк и, както дочух, той можел с приказки да направи хората по-добри. Ами хубаво, ако питат мен. Ако стане тая работа, значи той е гений, да, ама не оправя равновесието, не и по моите сметки, така че си рекох, че трябва да се видиш с Пепе, ей така, само за едно здрасти. Видя ли те пак, няма да могат да ти съберат мръвките, нито да ги намерят, но само за да ти покажа, че все пак и в мен има някакво приличие, ето ти нещо да си сложиш на раните.

Нещо падна меко точно до опипващата ръка на Анди.