Невиждани академици

Анди, заливайки паважа с кръв и лиги, щом стегнатите тихи стъпки се отдалечиха, посегна бързо, мислейки само как да избърше очи, че да не гледа само на кръв, а от сърцето си да излее отмъщението и възмездието. И при тези обстоятелства той не трябваше да търка лицето си с половинката лимон.

Да не сте си помислили, че това е краят?

Печален факт е, че когато двама души седнат да вечерят на огромна, величествена маса, те непременно сядат от двата противоположни края по надлъжната страна. Това е невероятно глупава гледка, затруднява разговора, а подаването на ястия прави просто невъзможно, но явно дори и лорд Ветинари и лейди Марголота бяха възприели тази идея.

От друга страна те и двамата ядяха много малко, така че нямаше много какво да си подават.

- Вашият секретар изглежда се спогажда много добре с моята библиотекарка, - каза лейди Марголота.

- Да, - произнесе се Ветинари - Несъмнено сравняват начини за подвързване със спирала. Той е изобретил един такъв.

- Е, в интерес на правилното устройство на света, - склони лейди Марголота, - е от значение подвързването със спирала да е важно минимум за един човек.

Тя остави чашата си и хвърли поглед към вратата.

- Изглеждаш разтревожена, - рече Ветинари - Чудиш се, какво става с него ли?

- Денят за него беше голям, при това забележително успешен. А казваш, че е отишъл на любителски театрален спектакъл?

- Да, с онази извънредно пряма млада дама, която прави пайове, - уточни Ветинари.

- Ясно, - продума лейди Марголота - Не може да не знае, че аз съм тук, а е излязъл с някаква готвачка?

На лицето на Ветинари се проявиха бегли следи от усмивка.

- Не просто някаква готвачка. А гениална готвачка.

- Е, налага се да призная, че съм изненадана, - заключи Милейди.

- И разстроена? - подхвана Ветинари - Може би лекичко ревнива?

- Хевлок, отиваш твърде далече!

- Да не би да очаквахте нещо друго? Освен това, със сигурност осъзнавате, че неговият триумф е също така и ваш?

- Казвала ли съм ти, че видях някои от тях? - продължи след кратка пауза Марголота.

- Орки?

- Да. Действително са окаяни създания. Естествено, така хората говорят и за гоблините и, макар и да е истина, че те събират с религиозно усърдие собствените си сополи, както е вярно и, честно казано, всичко друго, което се говори за тях, в това поне има известна логика.

- Е, религиозна логика, ако не друго, - измърмори Ветинари - Тя обикновено има склонноста да става доста разгеглива.

- Игорите са ги направили от човеци, знаеше ли това?

Ветинари, все още с чашата си в ръка, отиде до другия край на масата и взе черния пипер.

- Не. Въпреки че, след като го споменахте, трябва да призная, че това е недвусмислено очевидно. Не е възможно гоблините дори да се приближат до нужната свирепост.

- Те си нямат нищо, - продължи Марголота - Нито култура, нито легенди, нито история. Той би могъл да им ги донесе.

- Всичко, което им липсва, той притежава, - изкоментира Ветинари и добави - Но на раменете му вие струпвате неимоверно бреме.

- Ами на моите колко е струпано? А на твоите?

- То е като да си кон-тежковоз, - рече Ветинари - След някое време преставаш да забелязваш и това става просто начин на живот.

- Те заслужават шанс, който трябва да им се даде още сега, докато светът е в мир.

- Мир? - подпита Ветинари - Ах, да, според определението му като време отделено за подготовка за следващата война.

- Откъде ли си прихванал този цинизъм, Хевлок?

Ветинари се обърна и потегли безгрижно обратно покрай масата.

- Предимно от вас, мадам, въпреки че съм дръжен да отбележа, че заслугата не е изцяло ваша, доколкото се наслаждавах на продължително допълнително обучение като тиранин на този град.

- Мисля, че им позволяваш твърде много свобода.

- О да, точно така. Тъкмо затова все още съм тиранин на този град. Начинът да се задържиш на власт, както винаги съм смятал, е да подсигуриш абсолютната немислимост на отсъствието на твоята особа. Ще ви помогна по всякакъв начин, намиращ се във властта ми, разбира се. Не бива да има никакви роби, в това число роби на инстинктите си.

- Една личност може да промени всичко, - каза Марголота - Виж мистър Блестящия, който понастоящем е Диамантеният крал на Троловете. Виж себе си. Ако хората могат да паднат...

Ветинари рязко се изсмя:

- О, могат, наистина могат.

- ... тогава орките могат да се издигнат, - продължи Марголота - Ако бъркам в това, значи вселената е сбъркана.

От към двойната врата се дочу кадифено почукване и влезе Дръмнот.

- Господин Лут е тук, сър, - после той добави с известна доза отвращение - И е довел онази... жена, която готви в университета.

Ветинари хвърли един поглед на Марголота и каза:

- Да. Мисля, че е редно да го приема в голямата зала.

Дръмногт се прокашля:

- Мисля, че съм длъжен да ви съобщя, сър, че господин Лут е проникнал в сградата през врати, които бяха надеждно заключени.

- От пантите ли ги е изтръгнал? - поинтересува се с явен ентусиазъм Ветинари.

- Не, сър, той вдигна вратите от пантите и ги остави пригледно подпряни на стената.

- О, значи за света все още има надежда.

- А охраната?

Дръмнот за миг погледна лейди Марголота.