Невиждани академици

Те се извърнаха, когато шумът от близката тълпа се промени. Жулиета слизаше в пълен блясък по стълбите. Тишина я следваше като безнадеждно влюбено куче. След тишината вървеше Пепе и надеждната грамада на Мадам Фашкие, от която можеше да стане успешна барикада, ако Хипопотамодрумът заври като адски казан. Трев, мъкнещ се подире им, в сравнение с тях приличаше на странична мисъл.

- Хайде де, миличка, какво има? - заговори Пепе.

- Нема па да ходя, - отсече Жулиета - щом Трев е тука. Без Трев никъде не мърдам. Пепе вика, че той шъ спаси мача.

- Какво си бил казал? - наежи се Гленда.

- Той ще го спаси, - подмигна и Пепе - В ръката му има звезда. Искаш ли да го видиш как побеждава, малката?

- На къде биете, а? - попита ядно Трев.

- О, аз нали съм нещо като чудотворец. Или може би съм фея кръстница, - Пепе обгърна с жест арената - Виждате ли ги всичките тези? Предците им са виели от възторг пред гледката, как мъже се избиват взаимно или как зверове разкъсват на мръвки свестни хорица. Мъже с копия биещи се срещу мъже с мрежи и други такива гнусни мръсотии.

- А сега през неделя правят тук разпродажби направо от каруцата, - допълни Гленда.

- Винаги си е било същото, - продължаваше Пепе - Едно единствено огромно същество. Не може да умре. Поколения наред то вика и кряска, обича и мрази и никой не може да го опитоми, никой не може да го спре. И специално заради вас, госпожице, и заради благото на господин Трев, аз сега ще му подхвърля на този звяр един кокал. Един момент, моля.

Гъвкавият му, леко паякообразен силует изчезна някъде нагоре по стъпалата, точно когато дойде съдийският сигнал. Гленда зърна как блюстител Нобс нанася удар, но Ридкъли беше сбъркал, като си е мислел, че мъж едър като самия него ще бъде и също толкова умен. И ето, старата комбинация се повтори. Юнайтед подеха поредната си масирана атака, старите мъжки момчета се разстъпиха пред напредващата срещу Лут войска на Анди. Ударът го уцели в гърдите, вдигна го и го запрати в мрежата. Разнесе се свирка, последвана от „Не пипай това, бе хлапе, че не знаеш къде е било!”, последвано от „Много извинявайте за това, ама наистина, не знам как става”, което от своя страна беше последвано от ... абсолютна тишина.

Наруши я един отначало самотен глас:

- Младонадеждов. Младонадеждов. Младонадеждов.

Викът започна откъм мястото, накъдето беше отишъл Пепе.

Звярът забрави думата „Орк”, но определено помнеше името „Младонадеждов”, име, което толкова често е било в устата му, име, на което чудовището беше донесло и живота и смъртта, име равнозначно с ритнитопката, самото сърце на звяра. А тук, на тази размирна арена, това име беше мощно заклинание. „Младонадеждов! Младонадеждов! Младонадеждов!” Надали имаше мъж над ранна младежка възраст, който да не го беше виждал. Той беше легенда. Дори след като минаха толкова години, това име преодоляваше преградите на всякакви други привързаности. Това беше име, което човек разказваше на внуците си. За това, как е лежал потънал в кърви, и как може би си потопил кърпичка в кръвта му и си я запазил като сувенир.

- Младонадеждов, - подгласяше баритонът на Мадам Фашкие.

- Младонадеждов, - прошепна Гленда и продължи - Младонадеждов!

От нейното място се виждаше малката фигурка бързаща покрай трибуните, а скандирането я следваше като вълна.

По лицето на Трев се стичаха сълзи. Без никаква милост Гленда се взря в очите му:

- Младонадеждов! Младонадеждов!

- Ами старото ми майче?! - проплака Трев.

И тогава Жулиета се протегна и го целуна и за момент сълзите му като че ли се посребриха:

- Младонадеждов?

Трев застина само помръдвайки с пръсти под съпровода на приветствените възгласи, докато накрая не присви рамене. После извади от джоба си своята очукана тенекийка и я връчи на Гленда, след което се обърна пак с лице към терена.

- Извинявай, Мамче, - промълви той сваляйки си палтото, - но това е ритнитопка. А аз си нямам дори фанелка.

- Ние се погрижихме за това, - успокои го Гленда - Още докато ги шиеха.

Тя извади една от дълбините на чантата си.

- Номер четири. На Тате номера.

- Да, - потвърди Гленда - Знаем. Чуваш ли, как те поздравяват, Трев?

Трев явно отчаяно търсеше повод за измъкване.

- Ама аз изобщо не съм тренирал с новата топка. Нали ме знаете, аз съм само по тенекийките.

- Това е топка за ритнитопка. Просто топка за ритнитопка, - възрази Лут - Ще му схванете цаката за няма и секунда.

Към тях се зададе наперено и бившият Декан.

- Е хубаво, всичко това беше толкова трогателно, с нотка на похвален патос, дами и господа, но е крайно време да подновим тази ритнитопковска среща, така че бих бил много благодарен на всички не-играчи да се оттеглят оттатък страничните линии, - занадвиква шума на публиката той.

Трев се раздели с Лут при вратата.

- Не се безпокойте, Господин Трев, - ухили му се оркът - С мен на вратата и вас в нападение няма как да паднем. Втори път няма да ме изненадат така, - той понижи глас и хвана Трев за рамото - Като се напекат нещата от тази страна, бягайте като за световно към тяхната врата, а аз ще се погрижа да получите топката.