Невиждани академици

- Проблемът със Стражата, Стибънс, е че задават твърде много въпроси. Аз лично предлагам, ние да не им подражаваме, - той погледна Пондър и изглежда взе някакво решение - Ти знаеш ли, имаш блестящо бъдеще тук в Н.У., Стибънс.

- Да, сър, - провеси нос Пондър.

- Бих те посъветвал, като имаш това предвид, напълно да забравиш господин Лут.

- Извинете ме, Архиканцлере, но тая просто няма да я бъде!

Ридкъли се олюля, като някой подложен на нападение от досега коматозна овца[15]. А Пондър се втурна напред, защото веднъж метнеш ли се от ръба на пропастта, единствената ти надежда е да настояваш да се отмени гравитацията.

- Аз в този университет заемам дванадесет длъжности, - каза той - Върша цялата книжна работа. Занимавам се с всичките сметки. Фактически аз правя всичко изискващо каквато и да е мяра усилия и отговорност! И продължавам да го правя даже въпреки че от Бързнек ми предложиха поста на Ковчежник! С мой си екип! Имам предвид истински хора, а не смешно оцветена роба. А сега ... Ще ... Ми ... Се ... Доверите ... Ли? Какво толкова важно има относно Лут?

- Копелето му мръсно се е опитало да те отмъкне? - надигна глас Ридкъли - По-страшно и от змийски зъб е туй неблагодарен Декан ти да имаш! Няма ли нещо пред което да се спре той? Колко ли ти е...

- Хич не го попитах, - намеси се тихо Пондър.

За момент настъпи тишина и после Ридкъли го потупа няколко пъти по рамото.

- Проблемът с господин Лут е, че хората искат да го убият.

- Кои хора?

Ридкъли погледна Пондър в очите. Устните му се раздвижиха. Запримижава ту така ту онака като човек потънал в сложни изчисления. Накрая сви рамене и каза:

- Вероятно всички.

- Моля ви, почерпете се от великолепния ми ябълков пай, - предложи Лут.

- Ама тя ти го даде на тебе, - ухили му се Трев – Изям ли твоя пай, шъ има дъ ме пили тя до свършека на света.

- Но вие сте ми приятел, господин Трев, - настояваше Лут – А доколкото това е моят пай, аз решавам какво да го правя.

- Не бе, - отказа Трев – Да, ама имам еднъ малка задачка за теб, щото съм един такъв благ и разбран шеф дето те оста’я да бачкаш, колкото ти душа иска.

- Да, господин Трев? – оживи се Лут.

- Гленда шъ си дойде към обед. Правичката дъ си ка’ем, нея рядко кога не мо’еш дъ я видиш тук. Та шъ ми се иска да я подпиташ, такова, за името на онова маце, дето беше там снощи.

- Онази, която ви се разкрещя ли, господин Трев?

- Същата, - подтвърди Трев.

- Разбира се, че ще я питам, - увери го Лут – Но защо сам не питате госпожица Гленда? Тя нали ви познава.

Трев пак се подсмихна:

- Вярно, познава ме тя, и ето що си знам, че ще ме отсвири. Колкото разбирам, а аз съм бая добър разбирач, шъ има тя мерак да те поопознае. Ей, не съм виждал досега някоя мадама толкова да обича да жали хората като нея.

- В мен няма кой знае колко нещо за опознаване, - не се въодушеви Лут.

Трев го изгледа дълго и замислено. Лут изобщо не беше отместил очи от работата си. Трев досега не беше виждал някой друг да се увлича толкова лесно. И други хора, завършили в свещоливницата, бяха чудати, то си беше кажи речи длъжностна характеристика, но това дребно тъмно-сиво типче беше някак си чудато в другата крайност.

- Скив с’а, - каза му той – Шъ трябва повечко да излизаш, господин Луд.

- О, струва ми се, че това изобщо не е за мен, - разтревожи се Лут – И ми позволете любезно да ви напомня, че името ми не завършва на звучна съгласна, благодаря ви предварително.

- Гледал ли си някога ритнитопковски мач?

- Не, господин Трев.

- Е, ‘начи те ‘зимам за мача довечера, - каза Трев - Аз, разбира се, не играя, ама не изпускам мач, стига да мога де. Без студено оръжие, това задължително. Скоро почва сезона, та с’а ‘сички загряват.

- Е, много мило от ваша страна, обаче...

- Чуй с’а, шъ те зема оттук в един часа.

- Но хората ще ме гледат! - паникьоса се Лут.

А в главата му звучеше гласът на Милейди, както винаги спокоен и студен: „Не изпъквай. Сливай се с тълпата.”

- Не бе, няма. Ти това го остай на мене. Шъ се опра’я. Да ти е сладък пая. Е, аз съм чао.

Той измъкна от джоба си една консервена кутия, подаде си, подритна я във въздуха, докосна я няколко пъти с връхчетата на пръстите си, така че тя се завъртя и забляска като някое небесно тяло и после и тегли един силен шут, така че тя отпраши с леко дрънчене през цялото мрачно помещение на няколко стъпки над топилните. Въпреки всяка логика полетът и спря на няколко стъпки от отсрещната стена, завъртя се за миг на място и се върна обратно, за изумление на Лут, с още по-висока скорост от преди. Трев я хвана без никакво усилие и пак я прибра в джоба си.

- Как го правите, господин Трев? – попита смаян Лут.

- Ненъм, - отвърна Трев – Само се чудя, как другите не го могат. В завъртането му е цаката. Лесна работа. Шъ се видим утре, окей? И да не забра’иш за онова име.