Невиждани академици

- Да, и аз останах изумена от това. Видяхте ли го вчера? Нещо в него пощурва конете, така че той дойде в библиотеката и намери стара книга за Конеукротителската Дума. Те са били нещо като тайно общество, които са знаели как да правят специални мазила, от които конете да им се подчиняват. После той изкара един слудобед долу в криптата с Игор варейки боговете го знаят какво и сутринта вече, ето го, язди кон по двора! Не че на коня му харесваше, имайте предвид, но все пак той спечели.

- Чудно, как само грозната му главица още не е гръмнала, - изкоментира Фасел.

- Ха! – гласът на г-ца Церикаишова беше пълен с горчивина – Чакайте да видите, какво ще стане сега, след като е открил Шибънската Школа[18].

- Какво, какво?

- Не какво, а кои. Те са философи. Е, като казвам философи, те всъщност, ами...

- А, значи онези, дето пишеха мръсотии, - подсмихна се Фасел.

- Аз не бих го нарекла мръсотии, - каза г-ца Церикаишова и си беше вярно, доколкото една библиотекарка и дама не би употребила тази дума в присъствието на ковач, особено ако последният се подхилва така – По-скоро, да го кажем „неделикатно”?

На наковалнята няма много файда от деликатността, така че ковачът продължи без да се смущава:

- Те бяха ония, които разправяха, какво става, когато на жените не им достигат кренвиршите и пак те казват, че пурите били...

- Това е нон секвитур!

- Точно така, и аз това прочетох, - ковачът определено се забавляваше – И значи Милейди му позволява да чете тея работи?

- Нещо повече, тя почти настояваше. Не мога да си представя, какво ли си мисли тя.

Нито пък той, като стана дума, рече си наум тя.

Имаше ограничение за броя на свещите, които Лут можеше да прави, както му беше казал Трев. Не изглеждало добре да направи твърде много, беше обяснил Трев. Тогава на шапките могло да им скимне, че не им трябвали всичките хора в свещарницата. Лут разбираше това. Какво иначе ще правят Безликия или Цимент или Ревливия Муко? Те нямаше къде другаде да идат. Можеше да живеят само в простичък свят, защото иначе беше твърде лесно животът да ги смачка.

Той се беше опитал да обикаля другите мазета, но там нямаше какво толкова да се случва нощем, а и хората го гледаха странно. Милейди не беше господарка тук. Да обаче магьосниците си падат малко мърлячи, а никой дори не се опитваше да чисти сериозно, защото опитващите се не оцеляваха, така че всевъзможните складове и зарити с боклуци работилници станаха общо взето негово царство. А там имаше какво да намери хлапе с добро нощно зрение. Вече беше видял няколко светещи лъжични мравки[19] помъкнали вилица, а забравените мазета бяха обиталище на извънредно рядкото партакешоядно животно Необикновен Чорапояд. В тръбите също живееха някакви същества, които периодично се обаждаха с едно „Оук! Оук!” Кой знае какви чудовища ще да обитават там.

Той изми много грижливо тавите от пая. Гленда беше любезна с него. Той трябваше да покаже, че и той е любезен. Много важно беше да си любезен. А той знаеше откъде да намери малко киселина.

Личният секретар на лорд Ветинари пристъпи в Продълговатия Кабинет почти без да потревожи въздуха. Негова светлост вдигна поглед:

- А, Дръмнот. Мисля, че ще трябва пак да пиша до „Вестника”. Сигурен съм, че едно отвесно, шест хоризонтално и девет отвесно бяха налице в същата комбинация и преди три месеца. В петъчен брой, доколкото си спомням, - той хвърли страницата с кръстословицата на бюрото си гледайки я отвратено - И това ми било Свободна Преса.

- Отлично, милорд. Архиканцлерът току що влезе в двореца.

Ветинари се усмихна:

- Най-сетне трябва да е погледнал календара си. Слава на боговете, че си имат Пондър Стибънс. Покани го незабавно след обичайното протакане.

Пет минути по-късно Муструм Ридкъли беше поканен да влезе.

- Архиканцлере! На каква спешна нужда дължа това посещение? Обичайната ни среща е, струва ми се, чак в другиден.

- Ъх, да, - каза Ридкъли, седна и пред него се появи една много голяма чаша шери ²⁰ - Е добре, Хевлок, положението фактически е такова, че...

- Но като че ли самото провидение се е намесило в това, че сте тук точно в този момент, - продължи Ветинари без да му обръща внимание - Защото възникна проблем, по който бих искал да се посъветвам с вас.

- О? Нима?

- Да, действително. Отнася се до онази отвратителна игра, наречена Ритни топката...

- Така ли?

Чашата, понастоящем в ръката на Ридкъли, не потрепна дори и за миг. Той заемаше поста си от много време, още откакто магьосникът който премигнеше, намираше смъртта си.

- Човек трябва да се движи в крак с времето, разбира се, - поклати глава Патрицият.

- Е, ние гледаме да не правим така, та да не го окуражаваме излишно, - забеляза Ридкъли.

- Хората просто не осъзнават ограниченията на тиранията, - говореше като че на себе си Ветинари - Мислят си, че само защото мога да правя каквото поискам, наистина мога да правя каквото поискам. А ако се обмисли това дори само за миг, естествено ще стане ясно, че не може да е така.