Невиждани академици

- Да, нали, доколкото знам, и вие я практикувате в университета, - подсмихна се Ветинари - По въпроса за ритнитопката обаче сме в пълно съгласие. Превъзходно. Ще съобщя на г-н Дьо Слов за вашата инициатива. Сигурен съм, че ревностните играчи на ритнитопка ще бъдат заинтересувани, веднъж само да им обясни някой по-дългите думи. Отлично. Моля, опитайте шерито. Споменато ми беше, че било много пивко.

Ветинари се изправи, което беше сигнал, че поне на теория, същинската част на срещата вече е приключила, и отиде до полираната каменна плоча, вградена в една квадратна дървена маса.

- И само между другото, Муструм... Как е вашият млад гостенин?

- Моят госте... А, имаш предвид този... ъ...

- Същия, - усмихна се на плочата Ветинари, като че споделяйки си с нея някаква шега, - Както се изразихте вие, „този Ъ”.

- Забелязах сарказма. Като магьосник трябва да те осведомя, че думите имат сила.

- Като политик трябва да ви осведомя, че съм наясно с това. Та как се оправя той? Загрижени лица биха искали да знаят.

Ридкъли хвърли поглед на малките статуетки на игралната плоча, все едно го подслушваха. В известен засукан смисъл, те може и това да правеха. Най-малкото, сега определено беше добре известно, че ръката, която насочва половината фигурки е женска, живее в голям замък в Юбервалд и принадлежи на дама, която представляваше преди всичко слухове.

- Смиймс казва, че той се държал затворено. Казва, че мислел, че момчето си пада хитрец.

- О, добре, - Ветинари все още изглеждаше напълно погълнат от разположението на фигурите за игра.

- Добре ли?

- В Анкх-Морпорк имаме нужда от хитри хора. Нали си имаме и улица на Хитроумните Майстори?

- Да де, но...

- А, значи онова, което има сила, било контекстът, - Ветинари се обърна с израз на неприкрито удоволствие - Не споменах ли, че съм политик? Хитър: коварен, хлъзгав, измамен, лукав, умен, схватлив, оправен, и не на последно място, дяволит. Дума за всевъзможни похвали или предразсъдъци. Хитър .... хитра дума е това.

- Не мислиш ли, че този твой ... експеримент може и да отива твърде далече? - подпита Ридкъли.

- Хората казваха такива неща и за вампирите, нали? Твърди се, че те нямали същинска реч, но ме осведомиха, че той свободно говорел няколко езика.

- Смиймс казва, че той говорел засукано, - призна Ридкъли.

- Но Муструм, в сравнение с Начбул Смиймс и троловете говорят засукано.

- Е, знам, че това... момче е било отгледано от някакъв жрец, - продължи Ридкъли - Но какво ще стане от него като порасне?

- Както чувам, сигурно професор по лингвистика.

- Знаеш какво имам предвид, Хевлок.

- Вероятно, въпреки че се чудя, дали вие знаете. Във всеки случай, предполагам, е малко вероятно той сам по себе си да стане вилнееща орда.

Ридкъли въздъхна и хвърли още един поглед към игралната плоча. Ветинари забеляза това.

- Вижте ги, - той махна с ръка към каменните фигурки - строени и готови за безкрайни сражения по прищявката на играчите. Те се бият, падат и не могат да избягат, защото ги подкарват с бичове, а те не знаят друго освен бичове, да убиват или да бъдат убити. Мрак пред тях, мрак зад тях, мрак и бичове в главите им. Но какво ще стане, ако извадим един от тях от играта, ако се погрижим за него, преди това да са сторили бичовете и да го поставим някъде, където няма бичове? Едно същество. Едно единствено същество. Бихте ли им отказал този шанс?

- Обесил си трима души за последната седмица, - спомена Ридкъли без да знае защо.

- Те си имаха своите шансове. И ги използваха за да убиват, че и по-лошо. Всичко което имаме, са шансове. Нямаме благословии. Той пък е бил прикован за наковалня през първите си седем години. И той трябва да получи своя шанс, не мислите ли?

Изведнъж Ветинари отново се усмихна.

- Но нека не ставаме толкова мрачни. Предпочитам да гледам в перспектива как вие ни въвеждате в нов век на бодри, здравословни упражнения в най-добрата традиция на спортния дух. Точно така, традицията ще е на ваша страна тук, не се и съмнявам. Моля ви, не ми позволявайте да се натрапвам повече във вашето време.

Ридкъли гаврътна шерито. Което поне беше пивко.

Пътят пеш от двореца до Невиждания Университет е кратък, доколкото седалищата на властта обичат да се държат взаимно под око.

Ридкъли си вървеше през тълпите от време на време кимайки към хора, които познаваше, което в тази част на града значеше практически на всекиго.