Невиждани академици

Ридкъли пусна тенекийката на върха на ботуша си, побалансира малко с нея, после я подхвърли във въздуха и като взе да пада и тегли един як шут, който я изпрати със свистене някъде над навалицата.

- Ама не е зле, бе деденце, - ухили се хлапето.

Някъде в далечината се чу вик и как някой се настройва за възмездие.

Ридкъли бръкна в джоба си и погледна надолу:

- Два долара ако побегнеш, хлапе. По-добра далавера днеска няма да намериш!

Момчето се засмя, грабна монетата и хукна. А Ридкъли тръгна най-невъзмутимо, докато годините му се топяха като ланшен сняг.

Той завари Пондър Стибънс да закача с кабърчета някаква бележка на дъската пред Голямата Зала. Доста често правеше такива неща. Ридкъли предполагаше, че така сигурно той ще да се чувства, кой знае защо, по-добре.

Плесна го по гърба, от което онзи си разсипа кабърчетата по каменния под.

- Това е бюлетин на Анкхския Комитет по Безопасни Условия, г-н Архиканцлер, - осведоми го Пондър докато лазеше по пода след забутали се кабърчета.

- Това е университет по магия, Стибънс. Нямаме нищо общо с никакви безопасни условия. Само това да си магьосник ги прави небезопасни, и така трябва да си бъде.

- Да, г-н Архиканцлер.

- Но на твое място бих събрал всичките тези кабърчета. Човек не може да е твърде предпазлив. Кажи ми, ние нямахме ли тук преподавател по физкултура?

- Да, сър. Евънс Раирания. Той е изчезнал преди около четиридесет години, доколкото съм осведомен.

- Убит ли е? Да, едно време всичко беше до местенцето на мъртвеца, нали знаеш.

- Не бих могъл да си представя някой да е искал неговата работа. Очевидно той един ден просто се е изпарил както си е правил лицеви опори в Голямата Зала.

- Изпарил се? Що за смърт е това за един магьосник? Всеки магьосник би умрял от срам, ако просто вземе да се изпари. Ние винаги оставяме все нещо след себе си, ако ще да е само пушек. Е, добре. Дойде ли часът, иде и... каквото там беше. Сигурно идното в общ смисъл. Какво прави тази ваша мислителна машина тея дни?

Пондър просия:

- Фактически, г-н Архиканцлер, Хексът току що откри нова частица. Тя се движи по-бързо от светлината едновременно в две посоки!

- Можем ли да я накараме да свърши нещо интересно?

- Ами че да! Тя безостатъчно взриви теорията на Сполуитъл за Транс-конгруентността!

- Браво, - похвали го Ридкъли - Добре е, когато нещо се взриви наистина без остатък. След като е приключил с взривяването, настрой го да открие или Еванс или някой подходящ заместник. Физкултурниците са доста елементарни частици, така че няма да е трудно. И свикай заседание на Съвета след десет минути. Ще играем ритнитопка!

Истината е жена, понеже е по-скоро прекрасна, отколкото добре изглеждаща. Което, разсъждаваше Ридкъли, докато Академичният Съвет се събираше с много мрънкане, сигурно е обяснението за поговорката, че лъжата могла да обиколи света, докато Истината си обуела, точно така, нейните обувки, тъй-като първо ще трябва да си избере точните обувки. А идеята, че която и да е жена с възможност за избор би имала само един чифт обувки, просто не беше правдоподобна. Фактически като богиня тя не може да няма множество най-различни обувки, и следователно доста широк избор: меки пантофи за ежедневни истини, подковани ботуши за нелицеприятни истини, прости дървени обувки за тривиални истини, лъскави лачени обувки за официални истини, а вероятно и някакъв вид сандали на висок ток за самоочевидните истини. Точно сега обаче беше по-важно да се реши, точно какъв вид истина да поднесе на колегите си, и той се спря не на цялата истина, а по-скоро на нищо друго освен истината, което премахваше нуждата от честност.

- Е, казвай де, какво ти каза той?

- Той се вслуша в гласа на разума.

- Нима? И къде е уловката?

- Няма такава. Но той желае правилата да са по-традиционни.

- Не може да бъде! На мен пък ми се струва че те и така са си практически доисторически!

- Освен това той иска университетът да поеме водеща роля, че и по-бързичко. Господа, след около три часа ще се играе мач. Предлагам да го наблюдаваме. За която цел ще ви помоля да облечете ... панталони.

Малко по-късно Ридкъли си извади часовника, един от онези старомодните захранвани от демонче и надеждно неточни. Той отвори златния капак и търпеливо загледа дребничкото създание, как върти педалите за стрелките. Когато възраженията не затихнаха след минута и половина, той затръшна капачето. Щракването имаше въздействие, каквото не би могла да постигле никаква степен на надвикване.