Невиждани академици

- О, и с магията е същото, - съгласи се Архиканцлерът - Тръгнеш ли да мяташ магии наляво и надясно сякаш ти е за последно, има голяма вероятност наистина да ти е за последно.

- Накратко, - продължи все така да се обръща към въздуха Ветинари - възнамерявам да дам благословията си на играта ритнитопка с надеждата че ексцесиите и биха могли да бъдат донякъде поставени под контрол.

- Е, с Гилдията на Крадците се получи, - вметна Ридкъли изумен от собственото си спокойствие - Щом като и тъй и тъй има престъпност, нека тя поне да е организирана, струва ми се така казваше ти.

- Именно. Налага ми се да призная, че всякакви телесни упражнения с каквато и да е цел изключая телесното здраве, защитата на държавата и доброто храносмилане представляват варварство.

- Нима? Ами селското стопанство?

- Защита на държавата от гладна смърт. Но не виждам никакъв смисъл в простото ... търчане натам насам. Между другото вие хванахте ли вашия Мегапод?

Как, по демоните, го прави? - зачуди се Ридкъли. Ама наистина, как? На глас той каза:

- Точно така, но не е възможно да намеквате, че сме били просто „търчали натам насам”, нали?

- Разбира се, че не. Тук са приложими и трите изключения. Традицията е най-малкото не по-малко важна от храносмилането, макар и да му отстъпва по непосредствена полза. А, фактически, Сиромашкото Празнувление има своите собствени забележителни традиции, които е възможно да счетете за интересен обект за изследване. Нека бъда откровен, Муструм. Не мога да наложа чисто личната си неприязън срещу натиска от обществеността. Добре де, всъщност, строго погледнато, мога, но не и без да прибегна до смехотворни и действително тиранични мерки. И какво, заради някаква си игра? Не, най-вероятно не. Така че... понастоящем положението е, че отбори от яки мъжаги се борят, блъскат, ритат и хапят с бледата надежда, както изглежда, да запратят някакъв нещастен предмет до отдалечена цел. Не виждам проблем в това, че се опитват взаимно да се избият, от това не би последвала голяма вреда, обаче, предвид поредната популяризация на играта напоследък, се стига и до имуществени щети, което в никой случай не може да бъде толерирано. Има съответни коментари във „Вестника”. Не, това което един мъдър човек не може да промени, той го канализира.

- И как възнамеряваш да постигнеш това?

- Като ви прехвърля задачата на вас. Невижданият Университет винаги е имал отлична спортна традиция.

- Много точно е казано това „е имал”, - въздъхна Ридкъли - По мое време всички имахме толкова ... непреклонна физическа култура. Днес обаче, ако им предложа дори някакво си надбягване с яйца в лъжици, те по-скоро ще използват лъжицата за да изядат яйцето.

- Уви, не знаех, че вашето време е отминало, Муструм, - подсмихна се лорд Ветинари.

Стаята, и без това с обичаен шумов фон под средния, беше обзета от още по-дълбока тишина.

- Виж какво сега... - започна Ридкъли.

- Този следобед ще говоря с редактора на „Вестника”, - полекичка приплъзна гласа си над този на магьосника Ветинари с цялото изкуство на роден институционален манипулатор - който, както всички знаем, е много социално отговорно лице. Убеден съм, че той ще приветства факта, че съм помолил университета да укроти демона на Ритни-топката, а вие, след внимателно обсъждане сте се съгласили да поемете задачата.

Не съм длъжен да се съгласявам, помисли си предпазливо Ридкъли. От друга страна, нали точно това искам, така че не се налага да моля за него, следователно би било неразумно да откажа. Проклятие! Колко по ветинариевски само!

- Значи ти не би възразил, ако съберем собствен отбор? - подпита той.

- Всъщност настоятелно ви съветвам да го сторите. Но без магии, Муструм. Тук ще съм пределно ясен. Магията е в противоречие със спортния дух, освен ако разбира се не играете срещу други магьосници.

- О, аз съм голям привърженик на спортния дух, Хевлок.

- Отлично! Между другото, как се оправя Деканът в Бързнек?

Ако някой друг беше попитал това, помисли си Ридкъли, то щеше да е просто учтив разговор. Да обаче това нали е Ветинари...

- Не съм имал време да се осведомя, - заяви високомерно той - но съм сигурен, че ще е добре, веднъж само да си стъпи на краката.

И те да го издържат, добави наум той.

- Не се и съмнявам, че се радвате да видите как старият ви приятел и колега пробива пътя си в света, - подметна невинно Ветинари - Както и Псевдополис като цяло, разбира се. Трябва да кажа, че се възхищавам на почтените бюргери от този град за техния благороден експеримент с тази... тяхна демокрация, - продължи той - Винаги е приятно да видиш как отново и отново го опитват това нещо. А понякога е и забавно.

- И тя си има добрите страни, знаете ли, - изръмжа Ридкъли.