Невиждани академици

- Виж, не ми пука за пайовете, ама наистина. Харесва ми да виждам мъж с отличен апетит. Но все пак трябва да ни кажеш, какво не е наред. Да не си направил нещо, което не е бивало да правиш?

- Трябва да се старая да придобия стойност, - произнесе Лут, внимателно измъквайки се от ръцете й без да я поглежда в очите - Трябва да съм любезен. Не бива да лъжа. Трябва да постигна нещо стойностно. Благодаря ви, че сте толкова мили.

Той стана, прекоси свещоливницата, взе един кош свещи, върна се, нави си оклепвачната машина и седна да работи без да обръща внимание на тяхното присъствие.

- Имаш ли представа, какво става в главата му? - прошепна Гленда.

- Като е бил малък, седем години наред е бил прикован за някаква наковалня, - сподели й Трев.

- Какво? Но това е ужасно! Някой трябва да е бил много жесток, че да стори така!

- Или пък отчаяно да е искал да е сигурен, че той няма да се измъкне.

- Не всичко е, каквото изглежда, Господин Трев, - проговори Лут, без да откъсва поглед от трескавата си дейност - А акустичните качества на тези подземия са изключително добри. Баща ви ви обичаше, нали?

- К’во? - лицето на Трев почервеня.

- Обичал ви е, водел ви е на мачове, делели сте си по някоя баница, учил ви е да викате за Мътняците, нали? Вземал ли ви е на рамене, така че да виждате по-добре играта?

- Спри да ги дрънкаш тея за баща ми!

Гленда хвана Трев за ръката:

- Спокойно, Трев, нищо му няма на въпроса му, не е някой гаден въпрос, ама наистина!

- Вие обаче го мразите, защото той е станал смъртен човек и е издъхнал на паважа, - завърши Лут и взе поредната още не оклепана свещ.

- Ей това вече беше гадно, - забеляза Гленда.

Лут не й обърна внимание:

- Той ви е разочаровал, Господин Трев. Престанал е да бъде бог за малкото момченце. Излязло е, че е бил просто човек. Той обаче не е бил просто човек. Всеки, поне веднъж ходил на мач в града, е чувал за Дейв Младонадеждов. Ако той е бил глупак, значи всеки, който се е решавал да изкачи планина или да преплува бърза река, ще е бил глупак. Ако той е бил глупак, значи е бил глупак и първият човек опитал да опитоми огъня. Ако той е бил глупак, значи е бил глупак също и първият човек опитал стрида, макар че съм длъжен да отбележа, че предвид разделението на труда в първобитните ловно-събирачески култури, по-скоро трябваше да кажа не глупак, а глупачка. Сигурно човек трябва да е глупак дори за да стане сутрин от сън. Обаче след смъртта си някои глупаци засияват като звезди, а вашият баща е бил точно такъв. След смъртта им хората забравят за глупостта им, но си спомнят блясъка. Вие не сте могли да сторите нищо. Не сте могли да го спрете. Ако го бяхте спряли, той нямаше да бъде Дейв Младонадеждов, име равнозначно на ритнитопка за хиляди хора, - Лут грижливо остави в коша красиво оклепана свещ и продължи - Помислете си за това, Господин Трев. Недейте да сте разумен. Разумността е просто по-излъскан вариант на тъпотата. По-добре опитайте с интелект. С него със сигурност ще отидете надалече.

- Това са само приказки! - озъби се разпалено Трев, но Гленда забеляза влажните дири по бузите му.

- Моля ви, обмислете ги, Господин Трев, - настоя Лут и добави - Ето, пълна кошница. Това е нещо струващо си.

И откъде го вади това спокойствие? До преди малко гледаш го напълно гипсиран, направо поболял се от притеснение. Повтаря едни и същи думи, като че зубри някакъв урок. И в следващия момент е съвсем различен: напълно сдържан и съсредоточен.

Гленда запремества поглед от Трев към Лут и обратно. Ченето на Трев беше паднало. Тя го разбираше. Това, което Лут беше казал с толкова делничен тон, беше прозвучало не като мнение, а като самата истина, почерпана от някакъв дълбок кладенец.

Накрая Трев наруши тишината заговаряйки като хипнотизиран с един такъв дрезгав глас:

- Той ми даде фанелката си като бях на пет години. Като палатка беше. Тоест, толкова омазнена, че нищо не можеше да я намокри...

Той млъкна. След малко Гленда го смуши по лакътя и съобщи:

- Вкоченил се е. Като дърво.

- А, кататония, - изкоментира Лут - Емоциите са му дошли в повече. Трябва да го сложим да си полегне.

- Тея вехти дюшеци са пълен боклук! - заяви Гленда търсейки с поглед някаква по-добра алтернатива от студените каменни плочи.

- Сещам се какво му трябва! - възкликна Лут, внезапно избухна в действие и се изгуби надолу по един проход.

Така че Гленда остана сама с вкочанения Трев в ръцете си, когато откъм кухнята дойде Жулиета. Като ги видя, тя застина на място и избухна в сълзи.

- Умрял е, нали?

- Ъъ, не... - започна Гленда.

- Приказвах с едни пичове от пекарнята, като идваха на бачкане, та те ми казаха че по целия град ставали въргали, а някой си бил докарал да го утрепят!

- Трев е само малко в шок, нищо повече. Господин Лут отиде да намери нещо да го сложим да полегне.