Невромантик

Някакъв мъж се появи примигвайки иззад одеалото, което се закачи над едното му рамо като плащ. Човекът сякаш беше създаден в съответствие с незнайни аеродинамични изисквания. Малките му уши прилепваха плътно към тесния череп, а огромните му предни зъби, оголени в неясно подобие на усмивка, бяха наклонени под остър ъгъл навътре. Мъжът беше облечен в сако от туид, в лявата си ръка държеше някакъв пистолет. Изгледа ги, примига и пусна пистолета в джоба на сакото си. Кимна към Кейс и му посочи белия пластмасов панел, който беше подпрян до касата на вратата. Кейс се приближи и видя, че панелът всъщност представлява стабилен сандвич от електрически схеми, дебел близо сантиметър. Помогна на мъжа да го вдигнат и да го наместят в касата на вратата. Сръчни, пожълтели от никотин пръсти прикрепиха панела по краищата с велкро-лепенки. Отнякъде запърпори добре скрит климатик.

— Засичаме — каза мъжът и поразкърши рамене, — после смятаме. Знаеш тарифите, Мол.

— Трябва ни скенер, Финландецо. За импланти.

— Тогава застани ей там между колоните. Стъпи върху знака. Изправи се… така. Сега дай пълен оборот до триста и шейсет.

Кейс гледаше как Моли се върти между два крехки на вид стенда, отрупани със сензори. Мъжът измъкна от джоба си някакъв миниатюрен монитор и втренчи поглед в него, присвил очи.

— Има нещо ново в главата ти, тъй… Силиций, обвивка от термовъглерод… Часовник, познах ли? Добре, очилата ти… показанията са си същите, нискотемпературен изотропен въглерод. Пиролитиците имат по-добра биосъвместимост, но щом работата ти е такава… Същото е и при ноктите.

— Ела тука, Кейс.

Кейс видя протритото „Х“, отбелязано в черно върху белия под.

— Обърни се. Бавно.

— Момчето е девствено — мъжът сви рамене. — Няколко евтини зъболекарски джунджурии, друго няма.

— Можеш ли да хващаш биоимпланти? — Моли разкопча ципа на зелената си жилетка и си свали очилата.

— Да не съм жрец на маите? Хайде на масата, дечко, ще ти направим малка биопсия — той се изсмя, разкривайки още няколко пожълтели зъба. — Тц. Имаш думата на Финландеца, сладкиш. Нямаш нито бръмбарчета, нито корови бомбички. Да изключвам ли екрана?

— Свърши си работата, щом се налага, Финландецо. После искам екрана на наше разположение, докато не решим, че ни стига.

— Е, нямаш проблеми, Мол. Само че плащаш на секунда.

Запечатаха вратата, след като той излезе. Моли придърпа един стол, завъртя го, седна и кръстоса ръце една върху друга на облегалката. Подпря брадичка върху тях и каза:

— Сега да поприказваме. По-сигурно място не мога да ти намеря.

— За какво да приказваме?

— За работата ни.

— Каква работа?

— Работата ни за Армитаж.

— Сигурно ще ми кажеш, че не той дърпа конците, нали?

— Да. Видях досието ти, Кейс. А веднъж мернах и останалата част от списъка ни с покупки. Някога да си работил с мъртвите?

— Не — Кейс виждаше отражението си в нейните лещи. — Бих могъл, струва ми се. Бива ме в занаята — сегашното време го изпълваше с нервно очакване.

— Нали знаеш, че Дикси Платото е мъртъв?

Кейс кимна.

— Чух, било от сърце.

— Ще работиш с неговия конструкт — тя се усмихна. — Май си бил чирак при него, а? При него и при Куайн. Познавах Куайн, между другото. Кучи задник.

— Значи някой се е докопал до записа на Маккой Поли. Кой? — Кейс също седна и облегна ръце на масата. — Нещо не се връзва. Той никога не би се оставил да го запишат.

— Sense/Net. Можеш да си заложиш задника, че са му шарили яко.

— Куайн също ли е мъртъв?

— Де тоя късмет. В Европа е. Не влиза в сметките.

— Е, щом имаме Платото, всичко ни е в кърпа вързано. Той беше най-добрият. Знаеш ли, че на три пъти мозъкът му изключвал?

Моли кимна.

— EEG-тата му минавали в плато. Показа ми ги. „Братле, мрътвец бях.“

— Виж к’во, Кейс, опитвам се да стигна до тия, дето покриват гърба на Армитаж, още откакто се хванах в началото. Обаче не ми намирисва нито на дзайбацу, нито на правителство, нито на някоя дъщерна фирмичка на Якудза. Армитаж получава нареждания. Все едно, че му казват: сега заминаваш за Чиба, фащаш един хапчоман, който се друса за последен път, и плащаш за операцията с една програма, която ще го оправи. Ми че тая хирургическа програма струва на пазара такива пари, че с тях можехме да си купим двайсет първокласни жокея! Бил си добър, но чак пък толкоз… — тя се почеса по носа.

— Явно някой има келепир — каза Кейс. — Някой от големите.

— Не че исках да те засягам — Моли се ухили. — Сега тепърва ще има яко да се потим, Кейс, само и само да се докопаме до конструкта на Платото. Sense/Net го държат заключен в сейф в една библиотека в града. По-лесно можеш да се провреш през задника на змиорка, Кейс. Та значи, пак там се пази и цялата нова колекция на Sense/Net за идната есен. Само нея да гепим, и ще въшлясаме от пари. Обаче не, трябва ни Платото и нищо друго. Странна работа.

— Да, много странни работи станаха. Ти си странна, тая дупка и тя, и тоя зуек отвън при боклука също.