Невромантик

— Колко далече, мъжки? — Мелкум му помогна да се смъкне от издъхващата кола в момента, в който вграденият пожарогасител експлодира в двигателя на колата, пръскайки облачета от жълт прах от вентилационните решетки и отворите за смазване. Браунът се изтърколи иззад седалката и закуца по имитацията на пясък, влачейки счупения си крак.

— Трябва да вървиш, мъжки. — Мелкум взе дека и конструкта и преметна еластичните корди през рамо.

Тродите се клатеха около врата на Кейс, докато той следваше ционита. Холотата на Ривиера ги очакваха, сцените на мъчения и децата-канибали. Моли беше развалила триптиха. Мелкум ги игнорира.

— Спокойно — каза Кейс, насилвайки се да настигне крачещата фигура. — Трябва да действаме както се иска.

Мелкум спря, обърна се към него и Ремингтонът проблесна в ръцете му.

— Както се иска, мъжки? И как се иска?

— Моли е там, но е вън от строя. Ривиера може да прави холота. Може да е взел флетчера на Моли.

Мелкум кимна.

— Там има и нинджа, фамилният бодигард.

Мелкум се намръщи още повече.

— Слушай, мъжки от Вавилон. Войник съм. Но т’ва е чужд бой, не Ционски. Вавилон бие Вавилон, яде се сам, разбираш? Но Йех вижда, ще изкарам Ходещия Бръснач от тая.

Кейс премига.

— Тя е воин — каза Мелкум така, като че ли това обясняваше всичко. — Сега думай, мъжки, кого да не убия.

— Джейн Трета — каза Кейс след кратка пауза. — Момичето там. С една такава бяла роба, с качулка. Трябва ни.

Когато стигнаха до входа, Мелкум просто влезе вътре, и Кейс нямаше друг избор, освен да го последва.

Владенията на Джейн Трета бяха изоставени, басейнът беше празен. Мелкум му подаде дека и конструкта и отиде до ръба на басейна. Оттатък белите мебели беше тъмно, виждаха се сенките на назъбения, висок до кръста лабиринт от частично разградени стени.

Водата търпеливо се плискаше в ръбовете на басейна.

— Тук са — каза Кейс. — Трябва да са.

Мелкум кимна.

Първата стрела прониза мишницата му. Ремингтонът изтрещя, дулото му изригна еднометров пламък, син в светлината от басейна. Втората стрела удари самото оръжие, запращайки го настрани на белите плочки. Мелкум се друсна на пода и зачопли черната дръжка, която стърчеше от ръката му. Дръпна я.

Хидео излезе от сенките, на стройния бамбуков лък имаше трета стрела. Поклони се.

Мелкум зяпна с ръка все още на стоманената дръжка.

— Артерията е незасегната — каза нинджата. Кейс си припомни описанието на Моли на човека, който беше убил любовника й. Хидео беше различен. Без възраст, той излъчваше усещане за тишина и върховно спокойствие. Носеше чисти, износени работни панталони каки и меки черни обувки, които обхващаха стъпалата му като ръкавици, отворени при пръстите като сандали таби. Бамбуковият лък беше музеен предмет, но черният дуралуминиев колчан, стърчащ над лявото му рамо, изглеждаше като купен от най-добрите магазини за оръжия в Чиба. Кафявата му гръд беше гола и гладка.

— Клъцна ми палеца, мъжки, с втората — каза Мелкум.

— Кориолната сила — отвърна нинджата и се поклони отново. — Най-трудното — бавно движещ се снаряд при ротационна гравитация. Не беше нарочно.

— Къде е Джейн Трета? — Кейс застана до Мелкум. Забеляза, че върхът на стрелата на лъка на нинджата е като двуостър бръснач. — Къде е Моли?

— Привет, Кейс. — Ривиера се появи от сенките иззад Хидео с флетчера на Моли в ръка. — Някак си очаквах Армитаж. Помощ от онази растафарианска група ли наемаме сега?

— Армитаж е мъртъв.

— По-точно би било да се каже, че Армитаж никога не е съществувал. Тази новина обаче нещо не ме шокира.

— Ледомлък го уби. В орбита е около вретеното.

Ривиера кимна, и издължените му сиви очи прескочиха от Кейс към Мелкум и обратно.

— Мисля, че и за теб нещата свършват тук — каза той.

— Къде е Моли?

Нинджата поотпусна фината плетена тетива и наведе лъка. Прекоси плочките до мястото, където лежеше Ремингтонът и го вдигна.

— Липсва му финес — каза той като че ли на себе си. Гласът му беше свеж и приятен. Всяко негово движение беше част от танц, танц, който никога не преставаше, дори когато тялото му беше неподвижно, но въпреки цялата сила, която той излъчваше, в него имаше и скромност, открита простота.

— И за нея нещата свършват тук — каза Ривиера.

— Джейн Трета може да е на друго мнение, Петер — каза Кейс, без да е уверен в правилността на импулса. Дермовете все още беснееха в нервната му система и започваше да го наляга старата треска, лудостта от Нощния град. Той си припомни моментите на изящество, плъзгането по ръба на острието на бръснача, където беше забелязвал, че понякога може да говори по-бързо, отколкото може да мисли.

Сивите очи се присвиха.

— Защо, Кейс? Защо мислиш така?

Кейс се усмихна. Ривиера не знаеше за симстимовата апаратура. Беше я пропуснал в бързането да намери дрогата, която тя носеше за него. Но как би могъл да я пропусне Хидео? Кейс беше сигурен, че нинджата никога не би позволил на Джейн Трета да лекува Моли без първо да я провери за датчици и скрити оръжия. Не, реши той, нинджата знаеше. Следователно Джейн Трета също знаеше.

— Кажи ми, Кейс — Ривиера надигна подобното на солница дуло на флетчера.