Невромантик

— Когато бях дете, обичахме да му връзваме очите — каза тя. — Забиваше стрели в центъра на карта за игра на десет метра разстояние.

— Петер и така вече е почти мъртъв — обади се Моли. — До дванайсет часа ще започне да се вцепенява. Няма да може да се движи, само да гледа.

— Защо? — обърна се Кейс към нея.

— Отрових му боклука — каза тя. — Състояние като Паркинсонова болест, нещо такова.

Джейн Трета кимна.

— Да. Пуснахме му обичайното медицинско сканиране, преди да бъде приет тук. — Докосна топката по поределен начин и тя отскочи от ръцете на Моли. — Избирателно разрушаване на клетките на субстанция нигра. Признаци за формиране на телца на Леви. Той се поти здравата насън.

— Али — каза Моли, и десетте остриета проблеснаха, извадени за момент. Тя бутна одеалото настрани от краката си, откривайки пристегнатата шина. — Меперидинът. Накарах Али да ми направи една специална партида. Ускори времената на реакция с по-високи температури. N-метил-4-фенил-1236-тетра-хидро-пириден — изпя тя като дете, което изрежда стъпките на тротоарна игра.

— Прецакване — отбеляза Кейс.

— Аха. Наистина бавно прецакване.

— Потресаващо — каза Джейн Трета и се изкиска.

В асансьора беше претъпкано. Кейс беше притиснат таз до таз до Джейн Трета, дулото на Ремингтона опираше брадичката й. Тя се хилеше и притискаше към него.

— Спри — каза той, чувствайки се безпомощен. Беше поставил предпазителя на оръжието, но изпитваше ужас от мисълта, че може да й навреди, и тя го знаеше. Асансьорът беше стоманен цилиндър, по-малко от метър в диаметър, предназначен за един пътник. Мелкум държеше Моли на ръце. Тя беше превързала раната му, но очевидно носенето му причиняваше болка. Задникът й притискаше дека и конструкта в бъбреците на Кейс.

Те се издигаха навън от гравитацията, към оста и корпоративните модули.

Входът на асансьора беше прикрит зад стълбите към коридора, друг елемент от пиратския декор на пещерата на Джейн Трета.

— Предполагам, че не бива да ти казвам това, — каза Джейн Трета, вирвайки глава така, че брадичката й да не опира в дулото на оръжието, — но нямам ключ за стаята, която ти трябва. Никога не съм имала. Една от викторианските приумици на баща ми. Ключалката е механична и изключително сложна.

— Марка „Чубб“, — обади се Моли с приглушен от рамото на Мелкум глас, — и ние имаме шибания ключ, спокойно.

— Бачка ли още чипът ти? — запита Кейс.

— Осем и двайсет и пет, шибано Гринуичко време.

— Имаме пет минути — каза Кейс, и вратата с щракване се отвори зад гърба на Джейн Трета. Тя се преметна назад в бавно салто, и гънките на джелабата се развяха около бедрата й.

Бяха в оста, в сърцето на вила „Блуждаещ лъч“.

23

Моли издърпа ключа по найлоновата корда.

— Знаеш ли, — обади се Джейн Трета и се наведе от любопитство, — мислех си, че не съществува дубликат. Пратих Хидео да претърси нещата на баща ми, след като ти го уби. Той не можа да намери оригинала.

— Ледомлък успял да го прикара в някакво чекмедже — каза Моли, пъхвайки внимателно цилиндричната дръжка на ключа в прорязания в гладката, правоъгълна врата отвор. — Убил детето, което го оставило там. — Ключът се превъртя безпроблемно.

— Главата — каза Кейс. — На гърба на главата има капаче с циркони на него. Махнете го. Трябва да се включа там.

И след това влязоха.

— Исусе на трегера, — проточи Платото, — ти май вярваш, че някой ще падне от тавана да бачка вместо теб, а?

— Готов ли е Куанг?

— Пари като кифрличка.

— Окей. — Той превключи.

И откри, че гледа през здравото око на Моли към сгърчена фигура с побеляло лице, увиснала във въздуха, свита във фетална поза, киберпространствен дек между бедрата й, лента сребристи троди над затворените, хлътнали очи. Хлътналите бузи на човека бяха покрити с еднодневна тъмна брада и лицето му лъщеше от пот.

Гледаше към себе си.

Моли държеше флетчер в ръка. Кракът й пулсираше с всеки удар на сърцето, но тя все още можеше да се придвижва при нула-г. Мелкум плуваше наблизо, стиснал тъничката ръка на Джейн Трета в голямата си кафява длан.

Парче фиброоптично влакно се извиваше грациозно от Оно-Сендая към квадратен отвор на гърба на инкрустирания с перли терминал.

Той щракна пак превключвателя.

— Куанг Степен Марк Единадесет ритва по задника след девет секунди, отброявам, седем, шест, пет…

Платото ги придвижи нагоре в плавно издигане. Коремната повърхност на акулата от черен хром хвърли микросекундна искра от мрак.

— Четири, три…

Кейс имаше странното усещане, че седи в пилотската седалка в малък аероплан. На плоската тъмна повърхност пред него внезапно проблясна точно изображение на клавиатурата на дека му.

— Две, едно, и шут!…

Бясно движение между стени от изумрудено зелено, млечен нефрит, усещане за скорост, неизпитвана никога от него преди в киберпространството… Ледът на Тесие-Ашпул се пръсна, разтрошавайки се от удара на китайската програма, създавайки впечатление за плътна течливост, сякаш парчетата на счупено огледало се огъват и проточват, докато падат…