Нежна завист

— Ще се оженя за теб — решително отвърна — или ще започна да излизам с други жени и да се опитвам да те забравя. Проблемът ти, Алекс, е, че искаш всичко да става по твоему.

Затвори ми.

Себично, арогантно копеле! Наистина ми затвори.

Простете ми, че не бях въодушевена от предложението за женитба. „Любовта те кара да страдаш“, както Джон Уейн Бобит обичаше да напомня на света. Трябва да бъде забранено на сватби да се канят самотни хора. За тях е мъчително изпитание да слушат как възрастните майки и баби обсъждат двойките и дават точки: за приятел — две, за сгодена — четири, а за омъжена — шест. Още по-тежко е да се разминават със самите двойки, хванати под ръка. Дамите се изчервяват като ученички и подхвърлят реплики колко хубаво било да имаш кариера. Лично на мен ми се повдига от тях.

Споделих това с Кийша, докато вървяхме към ритуалната зала. Бронуен дойде с бледокремав кожен панталон и копринена блуза в същия цвят, а самата Кийша — с неизменните си черни джинси. Аз сложих дълга ефирна рокля, за която всички ми се смяха, така че може би бе по-добре, че забравих шапката.

— О, да, сватбите са нещо гадно — изръмжа Кийша и се усмихна на Бронуен. — Но това не е сватба, а просто подписване.

— И аз искам да се омъжа така за Дан — каза Бронуен. — Толкова е романтично. Както си по дънки, влизаш в залата направо от улицата.

— А ти, Ал? — попита Кийша. Въздъхнах.

— Том казва, че се страхувам от обвързване.

— Така е — уверено отбеляза Бронуен.

— О, да, разбира се — съгласи се Кийша, сякаш бе очевидна истина. — Все пак и тя мечтае да се омъжи.

Опитах се да разсея фантазиите, в които се виждах с дълга бяла рокля, която се влачи след мен по пътеката. Звучеше музика, а на главата ми имаше венец от портокалови цветчета. Просто нямах ултрамодерни разбирания като двете си приятелки. Исках всичко да бъде както повелява традицията.

Това, което ме плашеше в тези фантазии, бе образът на мъжа. По-рано той нямаше ясни черти, а сега бе с лицето на Том.

— Трябва да поговориш с Том — каза Кийша, когато слязохме от колата.

Поклатих глава.

— Всичко свърши.

Тя сви рамене.

— Е, ще ти кажа едно, скъпа, престани да твърдиш, че имаш угризения заради Гейл. Отлично знаеш, че няма нищо общо с нея.

— Напротив — възразих. — Това е единствената пречка.

— Алекс — намеси се Бронуен и ме придърпа настрана, преди да дойде нашият ред да влезем. — Мога ли да ти дам съвет?

— Ако много държиш — казах аз и самодоволно се усмихнах, загледана в дъното на чашата си за шампанско.

— Наистина отказваш да се изправиш срещу реалността. Бягаш от любовта. Винаги избираш неподходящ мъж, когото не можеш да имаш, защото е женен или по друга причина. Мислиш за другите жени, а не за себе си. Отказваш да видиш колко хубав е животът. Може би това е болест на британската нация — постмодерен цинизъм — каза Бронуен без следа от ирония. — Говоря сериозно. Измъчваш се от женска завист. Просто се страхуваш да бъдеш щастлива.

— Пълни глупости — тихо промълвих. Едва се сдържах да не заплача.

Кийша си позволи лека усмивка, докато траеше бракосъчетанието й. Съжалявам, но не мога да не отбележа, че дори тя понякога нарушаваше стандартите си.

* * *

Тържеството бе в хотел „Ланкастър Гейт“. Просто малка гощавка за петстотин от най-близките приятели и роднини на Кийша.

Гейл пристигна с уред за приготвяне на натурално кисело мляко, подарък за младото семейство.

— Наздраве — каза Кийша. — Става за градинско украшение.

— Как си? — смутено попитах.

— Никак не се радвам да те видя — отвърна Гейл, метна красивите си руси коси и сърдито се оттегли.

Виновно наведох глава, но Бронуен не ме остави да потъна в самосъжаление.

— Погледни ги — каза тя и посочи към Джереми и Кийша, които се бяха усамотили в един ъгъл и се целуваха. — Виж колко са щастливи. И ти би могла да бъдеш, знаеш това.

— За последен път ти казвам, Том не иска да се среща с мен. Дори и да искаше, не бих говорила с него. Толкова е арогантен.

— Жалко, че смяташ така — каза Бронуен с дяволита усмивка, — защото той идва насам.

Уплашено вдигнах поглед, но бе твърде късно. Освен ако не виждах красив, устремен мираж, към мен наистина вървеше Том Дръмънд, проправяйки си път сред гостите. Изглеждаше така, сякаш дори ако срещу него застанеше разярен носорог, не би могъл да го спре.

Обзе ме пълна паника. Стомахът ми се разбунтува.

— Кой го е поканил?

— В списъка на Кийша е. Налага се да те оставя, Дан ме чака — заяви Бронуен и подло се отдалечи.

Том достигна до мен след секунда.

— Алекс. — Срещнах погледа му и почувствах топлина между бедрата. Извърнах глава, не можех да устоя на очите му. — Гейл е тук — каза той и повдигна брадичката ми. Трябва да призная, че беше доста възбуждащо. Очевидно бе, че не е настроен за кавги. — Ще отида да поговоря с нея. Ще й обясня, че не може повече да застава между нас.

— Недей… Много ще я разстроиш — промълвих. „О, искам да се любим. Отведи ме от тук. Помощ“. Никой друг мъж не ме бе карал да се чувствам така.

— Едва ли — суховато каза Том. — Погледни натам.

Погледнах. Гейл енергично преплиташе език с този на набит мъжага, който ми се стори познат.