— Това е Тони Медоус — извиках, — бившето й гадже!
— Новото, ако питаш мен — изтъкна Том. — Е, кажи ми, какво е оправданието ти сега?
— А…
Затаих дъх.
— Защо се озърташ? — спокойно попита той. — От време ли се нуждаеш? За да измислиш друга причина да не бъдеш щастлива?
— Ами…
— Няма да чакам цяла вечност — категорично отсече той. — Добре ме познаваш, Алекс. Трябва да вземеш решение.
Желаех го. Обичах го. И все пак изпаднах в паника. Какво щеше да стане, ако кажех „да“? А ако се окажеше грешка? Как щях да разбера? Може би Том не бе най-подходящият.
Гейл мина покрай мен, видя с кого разговарям и ми хвърли убийствен поглед. В този миг осъзнах, че не ме интересува какво би казала сестра ми.
— Какво си мислиш, че правиш? — изпищя тя.
— Разкарай се, малката — остроумно отвърнах.
— Ще липсваш на Тони — подхвърли Том.
Намигна ми и преди да успея възразя или да се съпротивя, изведнъж впи устни в моите. Всички съмнения изчезнаха.