Няма покой за мъртвите

Кристофър не разбираше много от автомобили, но беше естет; наетият астон мартин ДБ9 беше наистина красива кола. Докато жената, която му я бе демонстрирала, се превъзнасяше по конските сили, 12-цилиндровия двигател и серво трансмисията, той се усмихваше учтиво, кимаше и си представяше как я чука върху предния капак, а двигателят глухо пулсира отдолу.

Той отвори вратите с дистанционното и метна куфарите си вътре. По-бързо, по-бързо! Онзи непрокопсаник Джон Нън сигурно беше по петите му. Запали двигателя, включи на първа и подкара с мръсна газ към изхода. Гумите държаха здраво настилката. Автомобилът излъчваше мощ. Кристофър сви зад ъгъла и пое нагоре по рампата. Трябваше само да се измъкне някак от хотела. Пък онова бивше ченге да се мъчи да го гони в тази…

На изхода беше застанал Джон Нън, силуетът му се очертаваше върху лилавото небе; в ръката си държеше пистолет.

Колата беше сребриста, скъпа и се носеше право към него.

Ръката му се вдигна от само себе си, сякаш пистолетът не признаваше законите на гравитацията. Движението беше автоматизирано от десетилетия практика — окото на една линия с мерника и мушката, лявата ръка, свита в шепа, поставена за повече стабилност под дръжката на тежкия автоматик, показалецът върху спусъка, докато колата се приближава с бясна скорост.

Можеш да го направиш. Просто се прицелваш и дърпаш спусъка, прицелваш се и дърпаш. Ще го улучиш и после колата му ще те връхлети, и ако е рекъл Господ, ще си отидете заедно от този свят, както сигурно ви е било писано.

Нън срещна погледа на мъжа зад волана. Онзи, който си бе въобразил, че е над всичко. Че има право да съсипва живота на всеки, до когото се докосне, с надменната безгрижност на богоизбран.

Не. Равен мач не стига. Трябва да го победиш. Заради Сара. Заради Роузмари.

Заради себе си.

Нън се хвърли настрана. Колата — огромна, забързана — го обля с горещия си дъх, профучавайки покрай него. Той падна тежко на едно рамо върху цимента, без да изпуска пистолета от ръцете си. Зад гърба си чу свирене на гуми, астонът поднесе на една страна, събаряйки кофи за боклук като плочки на домино. Трансмисията изхърка грозно, после зъбните колела зацепиха и колата ускори по улицата.

Нън вече беше на крака и тичаше към мерцедеса. Метна се зад волана, хвърли пистолета на съседната седалка и натисна педала до пода. Пред ужасения поглед на един пиколо мерцедесът помете месинговата му количка за багаж; дизайнерски чанти се разхвърчаха във всички посоки. Отзад изпищя гневен клаксон. Нън не му обърна внимание; той завъртя волана на обратно, за да коригира занасянето на задницата. Далеч напред Томас се провря с бясна скорост между две коли.

А сега какво?

Астон мартинът вероятно беше доста по-бърз от крадения мерцедес на Нън.

Пробвай нещо друго.

Юниън Скуеър беше в центъра на голям търговски квартал, с широки улични платна, добра маркировка на кръстовищата и гладък асфалт. Тротоарите покрай марковите бутици бяха почти толкова широки, колкото платното.

Чакай малко, помисли, преди да…

Нън прескочи бордюра и подкара по тротоара. Без да вдига крак от педала, той наду предупредително клаксона. Закъснели купувачи го гледаха с изумление. В пазарските торби на всеки от тях сигурно имаше покупки на стойност колкото месечната му заплата. Дългокосо хипи с бродирано пончо се хвърли настрана, бълвайки ругатни. Нън стисна зъби и продължи пътя си покрай бордюра, стигна до ъгъла, скочи от тротоара и сви на юг по Четвърто авеню. Някъде напред астон мартинът се промушваше на зигзаг между пълзящите коли. В задръстването скъпата играчка на Кристофър Томас не му вършеше кой знае каква работа.

Чака да се освободи платно. Трябва да го изпревариш!

Но как?

Когато пресече „Мишън“, отговорът сам се разкри.

Щом видя бившия полицай на изхода на рампата, за миг Кристофър си каза, че всичко е свършено. Трупът на Арти беше проснат по корем върху килима на хотелска стая, в която навсякъде имаше негови пръстови отпечатъци. Нямаше как да обясни този факт. Ала добрият стар Нън и сега се оказа толкова предвидим, колкото навремето, когато бе разследвал случая. Вместо да доведе със себе си цяла армия полицаи, той бе тръгнал на солова акция да търси мъст и раздава справедливост. Този човек още подценяваше Кристофър, сякаш не разбираше с кого си има работа. Кристофър го бе оставил жив, но това нямаше значение; Нън с нищо не го заплашваше. Трябваше му само малко преднина, колкото да стигне до летището на Оукланд, а там го чакаше частен самолет. С кремави кожени седалки, изстудено шампанско и сателитен телефон, по който да уреди окончателното си изчезване.