Няма покой за мъртвите

— Не. Но когато ми се обади, чух малко от околния шум. Музика. В „Тромп л’ьой“ пее от години една джазова певица с много гърлен алт. Аз ходя там да пийна, та съм я чувал. По гласа й се сетих къде може да е.

От Питър става добър детектив, помисли си Нън. Стига следите да водят към някой бар.

— И защо му е притрябвало да ти се обажда? — И изведнъж той се сети. — Ти си му помогнал да се укрие! Да избяга. — Той се дръпна крачка назад.

— Толкова ниско мнение ли имаш за мен? — изхлипа Питър.

После изведнъж сякаш нещо в него се прекърши. Дали от чувство за вина или от изпития алкохол, съпротивителните му сили го напуснаха. С надебелял език той си призна всичко: как бе помогнал на Кристофър да инсценира убийството си и да изчезне безследно.

— Планът беше на Крис — каза той. — Негова бе идеята да подхвърлим чужд труп. Уби някакъв китаец, дребен пласьор, който го снабдяваше с хашиш и кокаин, едва ли някой щеше да забележи липсата му. Натъпка трупа в „Девата“.

— Име?

Питър се замисли.

— Имаше прякор. Някакъв филмов герой. Не си спомням.

При мисълта за разложения, неразпознаваем труп Нън усети как му прилошава. Спомни си за зъба и за обяснението на криминолога Макгий относно отрязания пръст.

— И после си му помогнал да натопи сестра ти.

— Идеята беше на Крис, от начало до край! — изпищя Питър.

— Продължавай.

— Той беше взел една от блузите й и я опръска със собствената си кръв, когато си отряза пръста. Спомням си много добре, все едно рисуваше картина с кръвта си. После взе косми от четката й за коса и ги пусна при трупа. Накрая подхвърли в кабинета й хашиш и кокаин, за да ги открие полицията.

Нън слушаше мълчаливо пиянската изповед на Питър Хюсън. После го пусна, Питър се надигна, направи няколко несигурни крачки и се строполи до мивката, като опипваше лицето си за стъкла. Имаше само малка драскотина, която едва кървеше. Той въздъхна с облекчение.

Нън извади чифт белезници от калъфа на колана си и закопча едната му ръка за дръжката на фурната.

— Ти вече не си ченге, не можеш да ме арестуваш! — изкрещя Питър.

— Балард е имал причина да се навърта наоколо. Ти живееш на яхта, можеш до час-два да си в международни води. Нямам ти доверие.

— Моля те, Нън! Пусни ме. Ще ти дам пари. Обещах ти!

— За втори път през последния час ми предлагат подкуп. — Той взе бутилката с уиски и я завря между краката на Питър. — Ще повикам полицията да те прибере, Хюсън.

Питър издаде звук, който приличаше на кашлица, но можеше да е и хлип.

Нън скочи от „Дезире“ и се затича по кея.

Значи Кристофър Томас беше жив, и то съвсем наблизо. Най-после Нън имаше шанс да приключи случая. Да въздаде правосъдие за Роузмари. Евентуално да си върне значката.

А защо не, мислеше си той, да си върна и самия себе си?

31

— Боя се, че не разбирам какво ми говориш. — Кристофър постави ролката тиксо на барплота до револвера. — Трябва сериозно да поработиш върху дикцията си. Добрата дикция отличава културния човек от нисшите класи. — Той вдигна чашата на Арти от килима, изми я и я подсуши, после си наля два пръста от същото малцово уиски. — Както и парите, разбира се.

Арти изскимтя жално. Лицето му беше бяло като вар. Когато се опита да пълзи, по брадичката му потече струйка пот. Беше забележителна гледка. Вдигаше с усилие едната си ръка и я преместваше с няколко сантиметра напред. После другата. Беше като обсебен от демони, толкова силно бе желанието му да превъзмогне болката и да избяга.

Кръвта, изтичаща на тласъци от корема му, изглеждаше тъмна, почти черна на фона на белезникавия килим.

Кристофър отпи още една глътка, наслаждавайки се на приятната топлина, която се разливаше по тялото му. Чувстваше се толкова жив, сякаш за втори път този ден бе правил секс. Не в смисъл на оргазъм — в оргазма си той се чувстваше по странен начин уязвим, сякаш се лишаваше от нещо. По-скоро като завоевание, някоя поредна Тейлър или Хейл, или Джъстин. Капитулацията в очите й, след която идва разсъбличането. Моментът на отказ от съпротива пред неизбежното.

Само че Арти яростно се съпротивляваше пред неизбежното и с това правеше насладата на Кристофър още по-пълна.

Той погледа още малко простреляния, после се обърна и тръгна към спалнята. Запали лампата и се огледа. Единичен изстрел, дори от колт .357 калибър, е лесно да бъде игнориран като уличен шум, отваряне на бутилка шампанско, гърмящ ауспух или дори това, което си беше — изстрел с огнестрелно оръжие, но случил се някъде другаде. Едва ли някой би могъл да допусне, че се стреля в хотелски апартамент за 4000 долара на нощ.