Няма покой за мъртвите

— Виж сега, оня там… какъв беше, учен някакъв, дето разправял, че трупът не бил на Крис, това са пълни дивотии. Той е някакъв перко, проси си внимание. Но още утре ще знаем — той се изправи с мъка, като изпусна парчето стъкло на пода, — че е нает от някоя жълта медия и че лееекичко се е объркал. — Питър се облегна на барплота и с треперещ показалец се прицели в челото на Нън. — Та така… ти нямаш право да влизаш с измама в частна собственост и сега аз ще извикам пазача, когото си излъгал, че си Стан, и ще те вкарам в затвора за незаконно нахлуване в частна собственост.

Питър посегна към телефона, но Нън прекрачи парчетата стъкло и го блъсна на пода.

— Ей, нямаш право! — наежи се Питър. Пиенето му беше дошло много и когато се опита да се изправи, Нън без усилие го събори отново по гръб. — Махай се от яхтата ми! Веднага!

— Защо?

— Какво „защо“?

— Аз дори не знам откъде да започна, Питър. Защо човек като теб, роден с всички възможни привилегии, пропива всичко, което има? Защо остави сестра си да загине? Защо крадеш от собствените си близки, от своята кръв и плът?

— А ти защо… не изчезнеш от яхтата ми? — изсмя се Питър.

— И ти, и аз знаем, че криминологичната експертиза казва истината. — Нън скръсти ръце и го изгледа. — В този момент Балард пее пред полицията.

— Ако Балард изобщо някога говори с полицията, то ще е, за да подаде оплакване от теб, например за непозволено нахлуване в частна собственост, а също и заради некадърността ти. Сестра ми е мъртва, а вината за това е твоя, а не моя. — Питър размаха показалец срещу Нън, после обърса устата си с длан.

— Балард говори с полицията, защото е готов на всичко, за да спаси кариерата си. Иска сделка. И ще я получи. В този момент. Кой според теб ще договори по-изгодни условия, Питър? Един печен адвокат или един алкохолизиран безделник? — Нън погледна часовника си. — Двамата с Балард откраднахте парите на Роузмари от децата й. На него ще му отнемат лиценза. А ти ще отидеш в затвора. Можеш да преподаваш на пандизчиите уроци по ветроходство, за да минава по-бързо времето…

— Лъжеш! — Гласът на Питър беше станал писклив. — Не можеш да ме пипнеш. Идваш тук и ме заплашваш. Аз цял живот съм се грижил добре за ония пикльовци. А ти си един некадърник. Сериозно ли смяташ, че някой ще ти повярва?

— Честен отговор ли искаш, Питър? Мисля, че да, понеже Балард пропя. Той вече е в полицията. Единственият начин да получиш смекчена присъда е да си признаеш, че си крал от племенниците си. „Пикльовците“, както ги нарече.

— Нищо не можеш да докажеш.

— Трупът не е бил на Крис. Случаят ще бъде върнат за ново разследване. Една майка е била изпратена на смърт. Медиите, обществото ще пощуреят.

— Много ще й помогне това на сестра ми…

— Много ти пука на теб за сестра ти.

Питър се изправи и изгледа втренчено Нън, после намери чиста чаша и си наля два пръста уиски. Вдигна чашата пред очите си, помисли малко и доля още един пръст. Отпи голяма глътка.

— Мислиш, че съм мразил сестра си? Може и да си прав. Но я и обичах.

За един ужасен миг на Нън му се стори, че Питър Хюсън ще се разплаче. Мощно хлипане разтърси цялото му тяло.

— Къде е Кристофър, Питър?

С една дълга, жадна глътка Питър пресуши един пръст от уискито в чашата си.

— Мъртъв. Роузмари го уби.

— Трупът не е на Крис.

— Мъртъв е. Мъртъв. — Питър отстъпваше полека назад покрай барплота. — Крис е трупът в „Девата“.

— Питър! Къде… е… Кристофър?

Питър запрати чашата в лицето му. Нън се дръпна, но уискито засмъдя в очите му, а кристалната чаша го бе улучила в челото. Питър се опита да се промуши покрай него, но Нън успя да го сграбчи за яката. Навремето Питър беше спортувал, но спиртът бе изцедил жизнените му сили.

Без да пуска яката му, Нън мигаше яростно, за да махне парещата течност от очите си. Той повали пленника си на пода и го повлече към мястото, където бяха парчетата от счупената чаша. Хвана го за оредялата коса и наведе лицето му над острите парчета стъкло.

— Казвай! Къде е Кристофър?

— Не, не! Не!

— Питър! Помисли само. Ако си крал от племенниците си, но пък можеш да им върнеш бащата, ще станеш по-симпатичен на съдията, отколкото Балард. Може дори да ти остави яхтата.

— Яхтата… — повтори Питър.

— Да, яхтата. Хайде, говори. Или ще измета тези стъкла с лицето ти. Ще те заболи, уверявам те.

Питър Хюсън си пое на пресекулки дъх, докато Нън преброи до десет. Когато не последва отговор, той натисна главата му надолу, към счупените стъкла.

— В „Тромп л’ьой“ е! В хотел „Тромп л’ьой“! Поне така мисля…

Нън познаваше хотела — четиризвезден, недалеч от Юниън Скуеър.

— Не ме лъжи, Питър!

— Не лъжа, но…

— Но какво?

— Няма да го познаеш. Лицето му…

— Направил си е пластична операция, така ли?

Питър кимна.

— Така казва. А и стаята едва ли се води на негово име. Не знам как точно изглежда сега, не съм го виждал повече от десет години. Това ни беше договорката.

— Но си разговарял с него.

— Да. Вчера ми се обади. Мислех, че се е изнесъл от Сан Франциско, но се оказа, че е още тук. — В гласа на Питър се долавяше страх.

— Откъде знаеш, че е в „Тромп л’ьой“? От него ли?