Нощна сянка

— Имате книги със странни знаци и магически заклинания — възрази вдовицата Бийтън и посочи «Елементите» на Евклид. Добре, че не бе дочула Кит да чете на глас «Доктор Фауст», помислих си аз.

— Това е математика, а не магия — протестира Том.

— Наричайте го както си искате, но аз видях истината. И вие сте като всички останали, повикахте ме тук, за да ме направите част от мрачните си планове.

— Като кои останали? — попита рязко Матю.

— Учените от университета. Повикаха две вещици от Дънс Тю и им задаваха въпроси. Искаха нашите знания, но осъдиха жените, които ги споделиха с тях. Във Фарингтън точно бе започнала да се формира магьосническа общност, но вещиците се разбягаха, когато привлякоха вниманието на хора като вас. — Магьосническата общност значеше сигурност, закрила, общуване. Без нея една вещица бе много по-уязвима заради завистта и страха на съседите си.

— Никой не се опитва да те изгони от Удсток. — Исках да я успокоя, но само една моя стъпка към нея я накара да се отдръпне още повече.

— В тази къща се е спотаило зло. Всички в селото го знаят. Вчера господин Данфорт изнесе проповед пред паството, предупреди колко е опасно да му позволим да пусне корени.

— Сама съм и съм вещица като теб, нямам семейство, което да ми помогне — казах аз, като се опитвах да пробудя съчувствието ѝ. — Съжали ме, преди някой друг да е открил каква съм.

— Не си като мен и не искам неприятности. Никой не ме съжали, когато селото искаше кръв. Нямах кръвопиец, който да ме пази, нито лордове и придворни господа, които да ми защитят честта.

— Матю — господин Ройдън — няма да позволи на никого да те нарани. — Вдигнах ръка като при клетва.

Вдовицата Бийтън не ми повярва.

— На кръвопийците не може да се има доверие. Какво ще стори селото, ако разбере какъв е наистина Матю Ройдън?

— Това си остава само между нас, вдовице Бийтън — предупредих я аз.

— Откъде си ти, момиче, та вярваш, че една вещица ще приюти друга? Живеем в опасен свят. Никой от нас вече не е в безопасност. — Старицата погледна Матю с омраза. — Хиляди вещици умират, а страхливците от Паството не си мръдват пръста. Защо, кръвопиецо?

— Достатъчно — каза хладно Матю. — Франсоаз, изпрати вдовицата Бийтън.

— Тръгвам си, и то с радост. — Старицата се изправи колкото проядените ѝ кости позволяваха. — Но запомни думите ми, Матю Ройдън. Всяко същество на един ден път оттук подозира, че си жесток звяр, който се храни с кръв. Когато разберат, че си подслонил и вещица, способна на черни магии, Бог ще бъде безмилостен с онези, които са се обърнали срещу Него.

— Сбогом, вдовице Бийтън. — Матю ѝ обърна гръб, но старицата бе твърдо решена последната дума да е нейна.

— Пази се, сестро — извика вдовицата Бийтън, когато си тръгваше. — Прекалено ярка си за това време.

Всички погледи в стаята бяха приковани в мен. Аз трепнах, почувствах се неудобно от това внимание.

— Обяснете — прикани ме Уолтър.

— Даяна не ти дължи обяснение — сряза го Матю.

Уолтър вдигна ръка, за да помоли мълчаливо за примирие.

— Какво се случи? — попита Матю с по-мек тон. Очевидно дължах обяснение и на него.

— Точно каквото предвидих: уплашихме вдовицата Бийтън. Сега тя ще направи всичко възможно, за да се дистанцира от нас.

— Можехме лесно да я убедим. Правил съм ѝ много услуги — промърмори Матю.

— Защо не ѝ каза каква съм ти? — попитах тихо.

— Вероятно по същата причина, поради която ти не си ми казала какво можеш да правиш с обикновени плодове от градината — отвърна той и ме хвана за лакътя. Сетне се обърна към приятелите си: — Трябва да поговоря с жена си. Насаме. — И ме изведе навън.

— Значи сега отново съм ти жена! — възкликнах и издърпах ръка от хватката му.

— Никога не си преставала да бъдеш моя жена. Но не всички е нужно да знаят подробности от личния ни живот. А сега ми кажи какво се случи — настоя той, застанал до грижливо подрязан чимшир в градината.

— Беше прав, магическите ми способности се променят. — Извърнах поглед. — Нещо подобно се случи с цветята в спалнята ни. Когато ги подреждах, усетих вкуса на пръстта и въздуха, които са ги карали да растат. И те загинаха от докосването ми. Опитах се да върна слънчевата светлина в плода. Но тя не ми се подчиняваше.

— Поведението на вдовицата Бийтън трябваше да отключи вещерски вятър, защото се чувстваше в капан, или вещерски огън, защото беше в опасност. Може би пътуването през времето е увредило магическата ти сила — предположи Матю и се намръщи.

Прехапах устни.

— Не биваше да си изпускам нервите и да ѝ показвам какво мога.

— Тя веднага разбра, че имаш способности. Миризмата на страха ѝ изпълваше цялата стая. — Очите му станаха сериозни. — Може би беше прекалено рано да те показвам на непозната.

Но вече беше късно за съжаления.

Нощната школа се появи на прозорците. Бледите им лица бяха притиснати в стъклото и приличаха на звезди от безименно съзвездие.

— Влагата ще ѝ развали тоалета, Матю, а той е единственият, в който изглежда прилично — скара му се Джордж. Елфическото лице на Том надникна над рамото му.