Нощна сянка

— Да. Честър — повтори рижият Хенкок. Изръмжа, свали мокрите си кожени ръкавици и ги хвърли на пода край огнището. — Когато не дойде на срещата в неделя, както беше по план, ние започнахме да разпитваме. Съдържателят на странноприемницата каза, че си тръгнал, което малко ни изненада, но не само защото не си беше платил сметката.

— Човекът се кълнеше, че в един миг си седял край огъня и си пиел вино, а в следващия вече те е нямало — добави Галоуглас. — Прислужницата, онази дребничката с черната коса, която не можеше да свали очи от теб, вдигна голяма олелия. Настояваше, че си отвлечен от призраци.

Затворих очи, защото изведнъж разбрах за какво става въпрос. Матю Ройдън, който през 16-и век е бил в Честър, е изчезнал, защото е бил заместен с Матю, който бе дошъл тук през времето от съвременен Оксфордшър. Когато си тръгнехме, вероятно той щеше да се появи отново. Времето не би позволило и двете версии на Матю да са на едно и също място в едно и също време. Вече бе променил историята, без да има намерение да го прави.

— Беше вечерта на Вси светии, така че нейната история звучеше много достоверно — призна Хенкок и насочи вниманието си към наметалото. Изтръска водата от гънките му и го хвърли на близкия стол. От него се надигна аромат на свежа трева в зимния въздух.

— Кои са тези мъже, Матю? — Приближих се, за да ги разгледам по-добре. Той се обърна и ме хвана за раменете, за да ме задържи на мястото ми.

— Приятели — отвърна, но явното му усилие да се овладее ме накара да се съмнявам, че ми казва истината.

— Ха, виж ти! Тя не е призрак. — Хенкок надникна над рамото ма Матю и кръвта ми се смрази.

Разбира се, че Хенкок и Галоуглас бяха вампири. Че кои други същества можеха да са толкова едри и кръвожадни на вид?

— Нито е от Честър — отбеляза замислено Галоуглас. — Винаги ли има такова ярко хало около себе си?

Думата може и да ми беше непозната, но значението ѝ ми бе пределно ясно. Отново блестях. Понякога се случваше, когато съм ядосана или съсредоточена върху нещо. Още една позната манифестация на вещерските ми способности, а вампирите с тяхното остро зрение можеха да видят бледата светлина около мен. Почувствах се разкрита и се прислоних отново в сянката на Матю.

— Това няма да ти помогне, жено. И слухът ни е остър като зрението. Вещерската ти кръв пее като птичка. — Хенкок вдигна рунтавите си рижи вежди и погледна кисело приятеля си. — Бедата винаги идва в компанията на жена.

— Бедата не е глупава. Ако имах избор, и аз бих предпочел компанията на жена пред твоята. — Русият воин се обърна към Матю. — Беше дълъг ден, Хенкок го боли задникът и е гладен. Ако не му кажеш защо в къщата има вещица, и то бързо, нямам много вяра в безопасността ѝ.

— Трябва да има нещо общо с Бъруик — заяви Хенкок. — Проклети вещици. Винаги създават проблеми.

— Бъруик ли? — Пулсът ми леко се ускори. Това име ми беше познато. С него бе свързан един от най-печално известните процеси срещу вещици на Британските острови. Порових в паметта си за дати. Със сигурност се бе случило доста преди 1590-а, иначе Матю не би ни върнал през времето в тази година. Но следващите думи на Хенкок изгониха всички мисли за хронология и история от ума ми.

— Или с това, или някакви проблеми с Паството, които Матю ще иска да разрешим.

— Паството? — Марлоу присви очи и погледна изпитателно съпруга ми. — Вярно ли е? Да не би да си един от мистериозните му членове?

— Разбира се, че е вярно! Как си представяш, че иначе ще те пази от бесилката, млади Марлоу? — Хенкок огледа стаята. — Тук има ли нещо друго за пиене, освен вино? Мразя френските ти претенции, Дьо Клермон. Какво ѝ има на бирата?

— Не сега, Дейви — промърмори на приятеля си Галоуглас, макар очите му да бяха впити в Матю.

Моят поглед също бе вторачен в него. Изведнъж всичко ми се изясни и се ужасих.

— Кажи ми, че не си — прошепнах. — Кажи ми, че не си скрил това от мен.

— Не мога да ти кажа такова нещо — отвърна с равен тон Матю. — Обещах ти, че ще има тайни, но не и лъжи, помниш ли?

Стана ми зле. През 1590 година Матю беше член на Паството, а Паството бе наш враг.

— А Бъруик? Каза ми, че няма опасност да ме преследват като вещица.

— Нищо от станалото в Бъруик няма да ни засегне — увери ме Матю.

— Какво се е случило в Бъруик? — попита тревожно Уолтър.

— Преди да тръгнем от Честър, дойде новина от Шотландия. Огромно множество вещици се срещнали в село на изток от Единбург в нощта на Вси светии — обясни Хенкок. — Пак се заговори за бурята, предизвикана от датските вещици миналото лято, и струите морска вода, които предвещават появата на същества със страховити способности.

— Властите обградили десетки нещастни вещици — продължи Галоуглас, а арктически хладните му сини очи все още не се откъсваха от Матю. — Магьосницата на град Кийт, вдовицата Сампсън, очаква кралски разпит в затвора на двореца Холируд. Кой знае колко още ще се озоват при нея, преди всичко да свърши?