Нощна стража

Драго замръзна. Чуваше това име за пръв път от пет години. Тези от СБ най-сетне бяха успели да открият дирите му. Знаеше, че така ще стане, бе само въпрос на време. Бавно се обърна, очаквайки да види някой — или няколко — от бившите си колеги. На стълбите стоеше Уитлок, стиснал броунинга си с две ръце. Драго се изсмя и вдигна пистолета си. Уитлок го застреля право в сърцето и оръжието се изплъзна от омекналите му пръсти. Натежалите му крака вече не го държаха и той потъна във внезапно разтворилата се пред очите му бездна. Бе вече мъртъв, когато падна на килима.

Лариуш, който бе видял цялата сцена на монитора в мазето, извади своя „Валтер“ П5 от кобура и се затича нагоре по стълбите към казиното. Влетя през вратата, откъдето преди малко бе минал Драго, и като се скри зад най-близката рулетка, стреля към Уитлок. Улучи го в гърдите и той залитна назад към парапета, после се свлече на пода. Греъм се изтъркаля настрани към пистолета на Драго, взе го и стреля в Лариуш под масата. Той залитна назад, изпусна валтера и вкопчи ръце в стомаха си. Греъм продължи да стреля и следващите четири куршума отхвърлиха Лариуш до стената. От ъгъла на устата му се проточи струйка кръв и мъртвото му тяло се плъзна надолу. Греъм захвърли пистолета и се втурна към Уитлок, които бе паднал но очи.

Обърна го внимателно и Уитлок го погледна, като свали ръка от гърдите си. Ризата му бе скъсана, но кръв нямаше.

— Слава Богу, че така и не се изкъпах. Ако бях влязъл в банята, сега нямаше да нося бронирана жилетка.

— Мислех, че си мъртъв — възмути се Греъм и го пусна.

Главата на Уитлок се удари в парапета и той промърмори:

— Съжалявам, че те разочаровах.

После седна и внимателно започна да разтрива синината на гърдите си.

Греъм свали лейкопласта от устата на Сабрина и я попита:

— Добре ли си?

— Още по-добре ще бъда, когато махнеш тези белезници. Ключът е в джоба на Драго.

Греъм взе ключа, но когато се обърна към Сабрина, нещо на пода привлече вниманието му. Беше амулетът, който му бе подарил Шрадер — докато се биеха, верижката се бе скъсала. Той го вдигна и го хвърли върху тялото на Драго.

— Ще имаш нужда от него там, където отиваш.

Освободи Сабрина и тя започна да разтрива китките си, после вдигна очи към Уитлок, който се беше приближил.

— Появи се точно навреме.

Той й помогна да се изправи и тримата седнаха на бара.

— Изпуснал съм Майк в хотела буквално за секунди. Така че когато Сергей ми каза какво става, тръгнах насам възможно най-бързо. Знаех, че си казал никакъв гръб, Майк, но си помислих, че все пак може да ти потрябва.

— Защо ли? — отвърна Греъм с лека усмивка.

— Какво имаше в плика, Майк? — попита Сабрина.

— Нищо. Със Сергей измислихме номера с полското посолство, защото знаехме, че това ще изкара Драго от равновесие. Точно в този момент трябваше да го нападна и да го задържа. Толкова по въпроса — той мина зад бара и прерови половин дузина хладилници, докато намери „Перие“.

— И аз бих пийнал — каза Уитлок.

Греъм отвори още една бутилка и му я подаде. След това надникна и в останалите хладилници, за да намери диетична пепси-кола за Сабрина. Сипа й я в чаша.

— Да не смениш професията, Майк — пошегува се Уитлок.

— Нямам такова намерение — каза Греъм и се подпря на тезгяха. — А ти?

— Това ми се беше задълбало в ума напоследък, както вероятно и двамата сте забелязали. Кармен иска да напусна ЮНАКО и да основа своя собствена фирма за охрана, а аз искам да остана. Това е проблемът накратко — той отпи от бутилката и се загледа в образа си в едно огледало зад гърба на Греъм. — След като ви напуснах така внезапно, имах дълъг разговор с нея по телефона. Решихме на всяка цена да спасим брака си — поне по това нямаме разногласия. Въпреки че засега май е единственото, по което нямаме разногласия. Предполагам обаче, че това е началото — той бутна бутилката настрани. — Хайде, да не злоупотребяваме с гостоприемството на това място.

Греъм излезе иззад тезгяха и спря пред Сабрина.

— В Рио сме от три дни, а още не сме ходили на брега. Какво ще кажеш да прекараме следобеда на Ипанема?

— Или на Копакабана.

— Или на Копакабана — съгласи се той и се обърна към Уитлок. — Ще дойдеш ли с нас?

— Да, защо не. Точно в момента нямам нищо против малко компания. Само че първо трябва да взема…

— Какво? — учуди се Сабрина.

— Душ!

Двамата се усмихнаха и тръгнаха след него към изхода.

— Мислиш ли, че ще дойде? — попита Греъм и погледна през прозореца на фургона.

— Сигурен съм — отвърна Колхински и запали още една цигара.

— Какво му каза по телефона? Колхински сви рамене.

— Казах му, че списъкът е в мен и че ще го чакам, както е било уговорено, в осем часа пред вилата на Драго на брега.

— Обаждането анонимно ли беше? — попита Греъм, загледан към плажа на нос Леме.

— Да, точно затова съм сигурен, че ще дойде. Ще бъде заинтригуван.

— Хубава къщичка е имал Драго, какво ще кажеш?

Колхински подаде глава през прозореца, за да огледа празната вила, кацнала на малко възвишение с изглед към плажа.

— Сигурно гледката е чудесна, но мястото не е много дискретно, нали? Плажът е най-много на петдесет метра.