Нощна стража

— Не прави сцени, Греъм, това доникъде няма да ни доведе.

Греъм неохотно го пусна и Драго се усмихна на дежурния от охраната, който се бе приближил към тях.

— Извинете, вината е изцяло моя. Зет ми ми беше дал на заем малко пари, а аз изгубих всичко в жокей-клуба. Сигурно знаете как човек може да се пристрасти към конните надбягвания, нали?

— Ако ще се биете, правете го навън. Не в хотела.

— Сега вече всичко е наред — увери го Драго. Мъжът подозрително ги изгледа и се отдалечи.

— Какво предлагаш? Сабрина срещу плика?

— Ние двамата чудесно се разбираме. Ще се срещнем в „Ривиера Клъб“ след два часа — Драго забеляза колебанието в погледа му и поясни. — В понеделник клубът не работи. Входната врата ще е отключена, а аз ще бъда в казиното. Ела сам и невъоръжен. Имам си начини да проверя и двете, в случай че се опиташ да ме измамиш.

— Това, изглежда, не е чак толкова трудно — язвително каза Греъм.

Драго злобно присви очи.

— Не и този път.

Греъм предупредително го заплаши с пръст.

— Само й направи нещо и ще те разкъсам с голи ръце.

— Бях останал с впечатлението, че силните чувства помежду ви не са взаимни. Явно съм сбъркал — Драго погледна часовника си. — Един и двадесет. До три и двадесет в „Ривиера Клъб“.

Греъм го проследи с поглед как напуска хотела и наведе очи надолу към пръстена в ръката си. Повъртя го замислено в пръстите си и тръгна към асансьора.

— Продължавам да твърдя, че трябва да дойда с теб.

— Вече говорихме за това, Сергей. Никакви оръжия, никакъв гръб. Трябва да играем по свирката на Драго, дори само заради Сабрина.

Колхински примирено сви рамене.

— Първо Уитлок се запилява нанякъде, после отвличат Сабрина. Тези неща се случват до три пъти, нали? Внимавай, Майкъл.

— Хайде, не ставай суеверен — каза Греъм и го потупа по рамото. — И не се притеснявай за Си. У., ще се върне.

— Да, но дали ще остане?

— Ще разберем, когато го видим — Греъм пъхна илика в джоба си. — Искам честната ти дума, Сергей. Никакъв гръб.

— Никакъв гръб — промърмори Колхински.

— Ще се придържам към плана, както се разбрахме. Обещавам.

Греъм излезе от стаята, спусна се с асансьора във фоайето и махна на едно свободно такси пред хотела. Лариуш подкара наетия форд „Ескорт“ и тръгна след него, за да го проследи с таксито на безопасно разстояние.

Пред „Ривиера Клъб“ Греъм слезе от таксито, плати на шофьора и пресече улицата. Отиде до главния вход и блъсна стъклените врати. Едната беше отворена. Той се вмъкна във фоайето и се огледа наоколо, като накрая очите му се спряха на камерата над рецепцията. Бе насочена към него. Стигна до стълбите и се обърна. Камерата го беше проследила. Изкачи се до казиното и влезе. Сабрина седеше на стълбите в другия край на залата, ръцете й бяха приковани с белезници към парапет отстрани. На устните й имаше лейкопласт. Когато го видя, очите й се разшириха и тя започна отчаяно да клати глава, за да го предупреди да не се приближава. Той не й обърна внимание и слезе по стъпалата в казиното.

— Достатъчно, Греъм — каза Драго. Бе застанал на прага на една врата, която не се виждаше от входа, и стискаше своя „ЧЗ“ 75. — Без тежка артилерия… впечатлен съм. Очаквах да нахълташ сред град от куршуми.

— Така и щеше да стане, повярвай ми, ако имаше начин да мина въоръжен покрай детектора на главния вход.

— Тъкмо затова избрах клуба. Греъм погледна към Сабрина.

— Добре ли си? Тя кимна.

— А сега, след като си разменихме любезности, носиш ли ми плика?

— Не е толкова просто, Драго.

— Какво означава това? — попита той и се дръпна от вратата.

— Надали очакваш, че просто ще дойда тук невъоръжен и ще ти предам плика, без да се подсигуря по някакъв начин, нали?

— Продължавай!

— Нося фотокопие от документа. Оригиналът е в Уитлок — Греъм погледна часовника си. — Сега е три и двадесет и две. Точно след осем минути той ще позвъни по обществения телефон срещу сградата на клуба и ако до петото позвъняване не се обади никой или се обади само единият от нас, той ще отиде в полското посолство и ще предаде оригинала лично на посланика заедно с досието ти от ЦРУ. Мога да те уверя, че само час по-късно за Рио ще излети самолет със специален екип на СБ.

Драго го слушаше поразен.

— Кои сте вие всъщност?

— Това няма значение. Да приемем просто, че имаме високопоставени приятели.

— Как мога да бъда сигурен, че Уитлок няма да предаде документите дори ако спазя своята част от сделката?

— Никак. Точно както и ние не можем да бъдем сигурни, че няма да ни застреляш, щом получиш илика — Греъм отново погледна часовника си. — Решавай!

— Искам да го видя.

Греъм остави плика на рулетката до себе си и се дръпна назад, когато Драго му махна с ръка да отстъпи. Той се приближи и когато погледът му се отклони към плика, Греъм се възползва от случая и го повали на пода с една ниска и болезнена хватка от ръгбито. Драго изпусна пистолета, но успя да парира още първия му удар и го отхвърли назад с комбинация от дясно и ляво кроше. После отмъстително заби юмрук в кръста му, повтори и Греъм падна на колене. Драго сграбчи пистолета и се прицели в главата му.

— Вунджик!