Нощна стража

— Да, за напукването на боята. След като се намаже платното, се приготвят боите. Всички туби се изстискват на голям лист попивателна хартия и престояват една нощ, за да може попивателната да абсорбира всички мазнини и примеси от боята. На следващия ден боите се смесват с паста, приготвена от бял цинков окис и яйчена темпера, и се нанасят върху платното. След като изсъхнат, върху картината се полага втори слой растителен лак и платното се оставя близо до огън. Изсъхването и свиването на лака предизвикват напукване на боята. Вместо огън може да се използва и сешоар или даже фурна. Резултатът е същият. Накрая картината се покрива с цветен лак, обикновено копал, и виберткафяво, което може да се разрежда, докато се постигне необходимата на фалшификатора датировка. Има и друг начин — лакът се смесва с боята, преди да е изсъхнала; втвърдяват се едновременно, така че да се образува добра спойка и да не може да се отстрани лакът, без да се повреди картината. На практика това означава, че изобщо не може да се провери колко стара е боята.

— А датировката с рентгенови лъчи и радиокарбон? — попита Уитлок. — Вероятно фалшификаторите са намерили начин да се справят и с това?

— Както вече казах, единият начин да се избегне проверката с радиокарбон е боята и лакът да изсъхнат заедно. Може също така да се използва основа от стара „гъска“ — Арман забеляза недоумението, изписано на лицето на Сабрина, и поясни. — Наричаме „гъски“ всички долнокачествени произведения на изкуството, създадени единствено за нари — той посочи картината. — Например за „Нощна стража“ фалшификаторът само е трябвало да намери оригинална „гъска“ от седемнадесети век.

— Сигурно не е лесно да се намери картина с такива размери — каза Сабрина.

— Оригиналната „Нощна стража“ е четиринадесет на дванадесет фута. Разбира се, човек не среща такива картини всеки ден, но фалшификаторът е имал добри връзки, предполагам, и е могъл сравнително лесно да намери, каквото му трябва. При това положение, след като вече разполага с „гъска“, фалшификаторът първо сваля с пара кафявата хартия от гърба на основата, а после маха всички пирончета, като внимава да не надраска основата. Тя трябва да остане невредима — запомнете, основата е единственото, което го интересува. След това, пак с помощта на пара, той отделя старото платно от основата, слага на негово място своята картина и я залепва към основата с брашняно лепило. Добрите фалшификатори дори слагат малко прах по краищата, за да изглежда картината по-автентична. Тук рентгеновите лъчи са безпомощни — те могат само да засекат и стария образ, ако една картина е рисувана върху друга — доста разпространена техника за фалшифициране, преди да бъде открит рентгенът.

— Добре измислено.

— Така и трябва да бъде, мис Карвър. В наши дни фалшификацията на произведения на изкуството е голям бизнес. Ако не изпреварва съвременните методи, фалшификаторът ще бъде заловен. Съвсем просто е.

Колхински се приближи до Греъм.

— Какво има, Майкъл?

— Нищо — отвърна с безразличие Греъм. — Просто никога не съм бил много на ти с изкуството. Например тази картина. Оригинал или не, изобщо не ми прави впечатление.

— Разбирам какво искаш да кажеш — съгласи се Колхински. — Но нашето мнение е без значение в случая. Тук сме само за да открием оригинала.

Греъм прокара пръсти през косата си и каза:

— Чудя се дали след триста години хора като Арман ще се превземат така и за изкуството на Анди Уорхол…

Колхински се усмихна и леко сложи ръка на рамото му.

— Искам със Сабрина да вземете показания от ван Ден.

— По-добре кажи признания.

— Смяташ, че и той е замесен?

— Просто предчувствие.

Колхински махна на Уитлок и Сабрина да се присъединят към тях.

— Си. У., говори с Арман, виж какво можеш да разбереш за фалшификаторите. Ще засечем информацията със списъка, който ще изготвят в главната квартира. Сабрина, искам с Майкъл да измъкнете каквото можете от ван Ден.

Станхолм докосна Колхински по ръката.

— Извинете, че ви прекъсвам, но дали вече можем да отворим музея за посещение? Хората отвън вече започват да губят търпение.

— Да, свършихме работата си тук, благодаря ви. Той изчака Станхолм да се отдалечи, преди да продължи.

— Трябва да се върна и да помогна на полковника. Обадете се на Сара, щом приключите тук, ще я предупредя да има кола на разположение. И не изоставяй онова свое предчувствие, Майкъл. Засега е най-добрата следа, която имаме.

Сара остави слушалката и им се усмихна.

— Господин Колхински ще ви приеме веднага.

Сякаш в отговор на думите й плъзгащата се врата се отвори и те влязоха в кабинета на Филпот. Колхински, който седеше зад бюрото, отново задейства предавателя и затвори след тях.

Огледа поред лицата на тримата, носле се отпусна назад в мекия фотьойл и обезсърчено въздъхна.

— Значи нищо?

— Подложихме ван Ден на кръстосан разпит, но той държи на версията си — каза Сабрина и извади миниатюрната касетка от малкия касетофон „Сони“, който носеше в чантата си. Остави я на бюрото пред Колхински. — Всичко е тук.

— Добре се справя, признавам — каза Греъм и се тръшна на едната черна кушетка.