Нощна стража

Застанал на стъпалата на „Райксмузеум“, Уитлок погледна към „Зингелрахт“ — Пръстеновидния канал, и си помисли, че градът почти не се е променил, откакто бе идвал за последен път. Само хипитата си бяха отишли, изместени от новото поколение тинейджъри, които слушаха думите и ритъма — той просто не можеше да нарече това музика — на разни бездарни групи, а касетофоните, кацнали на раменете им, гърмяха така, че оглушаваха всичко наоколо. Още веднъж се сети за йепевер и своя махмурлък.

Изкачи и останалите стъпала на внушителната сграда от червени тухли и влезе във фоайето, където помоли един служител да се обади на професор Хендрик Брудендик, генералния директор на музея, и да го уведоми за пристигането му.

Когато Брудендик най-сетне се появи, Уитлок бе поразен от невероятната му прилика със Сидни Грийнстрийт — същата оредяваща черна коса, прошарена на слепоочията, тежката масивна челюст, проницателните очи, подобни на мъниста, и накрая грамадната фигура — повече от сто и двадесет килограма, която бе най-типичното нещо в образа на актьора през четиридесетте години на века.

Стиснаха си ръцете и Брудендик заведе Уитлок в кабинета си в другия край на фоайето, срещу библиотеката и бюрото за печатни услуги.

— От думите на вашия господин Колхински останах с впечатлението, че сте трима — каза той, като се настани на стола зад масивното бюро от тиково дърво.

— Така е — отвърна Уитлок, докато сядаше в един фотьойл с цвят на бургундско червено вино. — Колегите ми се занимават с друг аспект на разследването.

Това, изглежда, задоволи Брудендик и той протегна ръка към телефона.

— Да ви поръчам ли чай или кафе?

— Не, благодаря. Току-що пих кафе на закуска.

— Къде сте отседнали?

— В „Парк хотел“. Сигурно го знаете, на хвърлей място оттук.

— Да, и то доста добре. Винаги там резервирам стаи за гостите на музея.

Брудендик извади от най-горното чекмедже на бюрото си една филмова лента и я бутна към Уитлок.

— Снимал е човек от нашата охрана. Не знам какво се надявате да видите, но вашият господин Колхински твърдо настоя да ви я предоставя. Наредих да инсталират видео и голям телевизор специално за вас в една стая надолу по коридора. Персоналът е изрично предупреден да не ви безпокои.

— Бих искал да ви задам няколко въпроса, преди да видя филма.

— На вашите услуги — каза Брудендик и извади от вътрешния джоб на сакото си от алпака4 позлатена табакера. Предложи цигара на Уитлок, но той с жест отказа и Брудендик попита: — Имате ли нещо против, ако пуша?

— Ни най малко.

Той сложи една цигара в цигаре от слонова кост и запали със запалка „Дьнхил“. На Уитлок му се стори, че гледа гангстерски филм от четиридесетте години.

— Кажете ми нещо за Милс ван Ден. Брудендик сви рамене, но отстрани по-скоро изглеждаше, че потръпва.

— Познавам Милс от осем години — откакто станах генерален директор на „Райксмузеум“. Той е един от служителите с най-голям стаж тук, но не мога да ви кажа откога точно е в музея, без да проверя. Шестнадесет — седемнадесет години. Можем ла направим справка.

— Не, не е необходимо.

— Милс е един от онези малки сиви хора, които се срешат във всяка компания. Разбирате какво имам предвид — властна жена, къща, която никога няма ла купи, никакви амбиции. Спокойно би си останал уредник чак до пенсия. Точно затова бях приятно изненадан, когато подхвърли идеята да изпратим „Нощна стража“ на нещо като турне из Европа. Най-малкото бе проява на инициатива.

— Негова ли беше идеята? — интересът на Уитлок внезапно се бе пробудил.

— Ja. Дойде при мен миналата година. Първоначално отхвърлих идеята, но като помислих малко, осъзнах, че всъщност може би има право. Знаете ли, господин Уитлок, отдавна лелея една мечта — да видя някой ден в „Райксмузеум“ „Мона Лиза“. Така че си помислих — ако дам на заем „Нощна стража“ на Лувъра, мечтата ми ще стане поне малко по-реална.

— Значи ван Ден просто е направил веднъж такова предложение?

Брудендик захапа цигарето, докато претегляше въпроса на Уитлок.

— Може и отново да е повдигал въпроса, не си спомням. Но със сигурност не ми е досаждал, щеше да ми направи впечатление.

— А след като одобрихте окончателния маршрут на обиколката, ван Ден ли предложи кандидатурата си да придружава картината?

— Не, аз го избрах, защото в края на краищата това си бе негова идея — отвърна Брудендик и изтръска пепелта от цигарата в квадратния пепелник до лакътя си. — Изглежда, Милс ви интересува твърде много.

— Просто се опитвам да открия истината. Вие искате същото, нали?

— Вижте, макар че е толкова безличен, Милс е може би най-честният човек, когото познавам. Почтеността му никога не е била поставяна под съмнение. Ето защо, без да се колебая, го уверих, че не възнамерявам да го уволня след случилото се.

— Кога се връща?

Брудендик погледна часовника на бюрото си.

— Самолетът му трябва да е кацнал днес сутринта в шест. Казах му да си вземе няколко дни отпуск, но той поиска да се върне на работа колкото е възможно по-скоро. Напълно го разбирам. Ако си остане вкъщи, само ще се разкъсва от притеснение и безсилие.

— Бих искал да го видя, щом дойде на работа.