Нощна стража

Влязоха в асансьора и Греъм натисна копчето за седмия етаж.

— В какво се е забъркало другото ти аз този път?

Греъм накратко му каза какво се бе случило на борда на „Голконда“. Колхински се засмя.

— Май си овладял Дуейн до съвършенство, а?

— Не знам дали да приема това като комплимент или като обида — каза Греъм и спря пред вратата. — Сабрина я няма. Ще се върне късно следобед — каза той, докато пъхаше ключа в ключалката.

— Къде е?

— Ще ти обясня след малко, нека първо сваля тези отвратителни дрехи.

— Си. У. тука ли е?

— Би трябвало — каза Греъм и отвори. Колхински влезе и се огледа наоколо.

— Хубаво е при вас. Много е хубаво.

— Така и трябва да бъде, проклетият му апартамент за младоженци — изръмжа Греъм.

Колхински се засмя и седна.

— Ще се обадя на Си. У. да се видим до басейна. Денят е прекалено хубав, за да стоим вътре.

— Сабрина записа номера му, трябва да е някъде около телефона — извика Греъм от банята.

Колхински го намери и завъртя, но никой не вдигаше. Тогава се свърза с централата и помоли да потърсят Уитлок по високоговорителя.

След малко Уитлок се обади по телефона — бил вече при басейна. Колхински му каза, че и те слизат долу след няколко минути. Греъм излезе от банята — вече по къси сини гащета и бяла фанелка, и двамата слязоха с асансьора във фоайето.

Уитлок, по бански и с хавлиена кърпа около врата, бе седнал на една маса с чадър и им махна с ръка, за да привлече вниманието им. Те отидоха при него и сервитьорът взе поръчките им, после ги остави сами.

— Изглежда, добре си прекарваш времето — каза Колхински и попи потта от врата си с носната си кърпичка.

— Старая се, поне докато мога — отвърна Уитлок с усмивка.

Келнерът се върна с поръчките и Греъм подписа сметката.

Колхински не обърна внимание на чашата и отпи солидна глътка бира направо от бутилката. Избърса устните си и каза:

— Кой ще ми съобщи последните новини? Двамата поред му разказаха какво бяха правили сутринта.

— Значи още не си имал време да разгледаш тези планове? — попита Колхински, като се обърна към Греъм.

— Не.

— Нося ги със себе си — каза Уитлок и посочи плановете, които му бе дал Силва и които лежаха на масата пред него. Бяха завити на руло и прихванати с ластик. — Рисунките не са кой знае какви, но са отбелязани всички подробности, и то много добре.

Греъм махна ластика и се настани удобно на стола, за да види диаграмите по-отблизо.

— Каква яхта си наел за довечера? — попита Колхински и погледна към Уитлок.

— Малко е старичка, но двигателят й е в отлично състояние. Първо това проверих — отговори Уитлок и пийна малко бира. — Имаше ли някакви проблеми с багажа, който поръчах снощи?

— Не, никакви. Когато пристигнах на летището, вече всичко бе натоварено на самолета. Сега са в два сандъка на аерогарата, така че довечера ще можем да ги качим на яхтата, без да предизвикаме никакви подозрения.

— Как вървят нещата с Втори ударен отряд? — попита Греъм.

— Трябва да нападнат затвора в полунощ либийско време — отвърна Колхински и погледна часовника си. — След по-малко от шест часа.

— Какви са шансовете им за успех? — попита Уитлок.

— Добри. Не е нужно да спазват същите ограничения като вас, когато измъквахте Мастерсън от онзи затвор в Мароко. Мароко все пак е един от учредителите на ЮНАКО, докато Либия открай време отказва да сътрудничи с нас.

— Значи всичко им е позволено? — попита Греъм, като вдигна поглед от листата пред себе си.

— Ще открият огън, ако няма друг изход, но това не означава, че имат картбланш да разиграят на живо „Рамбо“.

Уитлок отмести настрани празната си чаша и се изправи.

— Часът минава три, Сергей. Имаме да вършим куп неща следобед.

Колхински кимна и леко потупа Греъм по рамото:

— Желая ти късмет довечера, Майкъл.

— Аха — отвърна безучастно Греъм, без да вдига очи.

— Приятно прекарване на приема, Майк — усмихна се леко Уитлок. Знаеше, че Греъм мрази всякакви събития от този род.

— Аха — повтори той и продължи да разглежда плановете.

Уитлок и Колхински се спогледаха развеселени и тръгнаха обратно към фоайето.

Греъм остана над рисунките още четвърт час и после, когато планът в съзнанието му се избистри и вече го задоволяваше, повика келнера и си поръча още една чаша „Перие“.

Десета глава

— Още ли не си готова? — викна Греъм пред затворената врата на банята.

— Още пет минути — долетя отвътре гласът на Сабрина.

Греъм отчаяно поклати глава — чуваше същия отговор от един час.

— А ти готов ли си? — попита тя.

— Отдавна — отвърна той и се тръшна на леглото, като сложи ръце под главата си.

— Сложи ли си ризата, която ти купих?

— Да — отвърна с гримаса той.

Ризата бе от мадрас, в синьо, червено и жълто — само Дуейн би облякъл подобно нещо. Бе вързал цветно шалче хлабаво около врата си и носеше джинси, платнени обувки и кичозно бяло кепе, почти скрито под крещящия надпис РИО. Кепето му беше подарък от Шивон и той се чувстваше длъжен да го сложи, за да бъде проникнат поне малко от духа на карнавала.

— Шивон е наистина чудесен човек, щом я опознаеш — неочаквано се провикна Сабрина от банята. — Трябва само да проникнеш зад ексцентричната фасада, която си е създала.