Нощна стража

— Оригинални картини. Така поне ми каза веднъж.

— Да разбирам ли, че само той знае как се стига дотам?

— Да. Знам само, че има нещо като дистанционно управление, което държи в сейфа в спалнята си. Посочил съм точното местоположение на сейфа на една от рисунките.

Уитлок ги прегледа набързо, после извади един плик от джоба си и го подаде на Силва.

— Петдесет хиляди крузейрос. Сумата, за която сте се споразумели с госпожица Сен-Жак.

Силва взе парите почти неохотно.

— Мразя себе си, че продавам господин Шрадер по този начин. Винаги е бил много добър с мен. Правя го единствено заради Луиза, тя заслужава по-добър живот.

— Къде ще отидете?

— В Уругвай. Братовчед ми работи в една ферма край Такуарембо̀ и все ми повтаря, че лесно може да уреди да ме вземат на работа. Трябваше само да намеря пари, за да стигнем дотам. Зная, че не е кой знае колко, но поне Луиза ще може да расте далеч от мизерията на „Росиня“. Какво бъдеще я чака тук?

Уитлок му пожела успех и се върна при таксито, което го чакаше.

Очуканият червен буик не привличаше погледите, докато си пробиваше път през „Росиня“. Точно такава бе и целта на Драго. Стремежът му да остане анонимен бе толкова голям, че си бе облякъл избелял зелен комбинезон и носеше сламена шапка. Бе си сложил и тъмни очила. Лавал, който седеше отпред до Лариуш, частния шофьор на Драго, също носеше зелени работни дрехи и бейзболно кепе с петна от пот. И тримата бяха въоръжени.

Лариуш спря колата, изскочи навън и отвори задната врата на Драго. Лавал сложи заглушител на своя „Валтер“ П5 и го мушна в джоба си, после тръгна след Драго по тесния проход. Спряха пред последната ламаринена барака, Драго блъсна силно вратата от шперплат и влязоха вътре. На средата на стаята имаше одраскан кожен куфар и Драго тъкмо се канеше да го огледа по-отблизо, когато от спалнята се показа Силва. Замръзна на място, вперил поглед в двамата мъже, после се извърна към Луиза, която седеше на пода на спалнята, опряла гръб на вратата.

— Защо сте дошли? — попита горчиво той. — Знаете, че няма да ви се зарадвам.

— Откога си позволяваш… — избухна Лавал, но Драго го прекъсна:

— Всичко е наред. Жуан още не ми е простил, че доказах на господин Шрадер, че е крадец.

— Крадец ли! — извика Силва. — Ти ми скрои този номер и много добре го знаеш!

— Чудно защо никой не ти повярва — каза Драго и подритна леко куфара. — Заминаваш ли някъде?

— Не е твоя работа.

— Може и така да е — сви рамене Драго. — Кажи ми всичко за англичанина, който е идвал при теб тази сутрин. Изобщо не си прави труд да отричаш. Едно от донесенията, които получих, бе от таксиметровия шофьор, който го е докарал дотук.

— Няма защо да отричам. Англичанинът наистина идва тук. Искаше сведения за господин Шрадер. Казах му, че не мога да му помогна, и той си тръгна.

— След цели петнадесет минути? Хайде, Жуан, можеше да измислиш нещо по-добро. Как се казва?

— Не знам — отвърна искрено Силва.

Драго го прегърна през раменете и го поведе към вратата на спалнята.

— Тя е едно чудесно малко момиченце. Ще е много тъжно, ако й се случи нещо лошо.

Ядът се дръпна от лицето на Силва и той каза:

— Моля ви, господин Драго, не я закачайте.

— Аз няма, но Лавал прави с децата такива неща, че дори на мен ми се повдига, когато се сетя. Не ме принуждавай да прибягна до помощта му, Жуан.

Силва потръпна.

— Ще отговоря на въпросите ви. Само не му давайте да направи нещо на Луиза.

Драго седна на страничната облегалка на фотьойла.

— Кой е този англичанин?

— Не знам, не ми каза името си. Повярвайте ми, господин Драго, моля ви. Наистина не знам.

— Вярвам ти, Жуан — успокои го Драго и се усмихна. — Кой уреди срещата?

— Госпожица Сен-Жак.

— Какво искаше от теб?

— План на „Данае“.

— План ли? — учуди се Драго и се намръщи. — Какъв план?

— На къщата.

— Интересуваше ли го нещо по-специално?

— „Светилището“.

— Интересно — каза Драго и се изправи, като сочеше куфара. — И ти му продаде тези планове, а той ти плати достатъчно, за да се измъкнеш от „Росиня“?

— Направих го заради Луиза, тя заслужава по-добър живот.

— Направо трогателно — усмихна се подигравателно Драго и погледна Лавал. — Действай.

Лавал извади пистолета от джоба си и застреля Силва право в сърцето. Той залитна назад и падна, като тежко се удари в тънката стена от ръждясала ламарина. Вибрацията стресна Луиза и тя застана на вратата с разширени от уплаха и безпокойство очи.

— Какво да правя с нея? — попита Лавал, без да откъсва поглед от момиченцето.

— А ти как смяташ? Тя е свидетел — отвърна Драго и тръгна към вратата. — Ще ти пратя двама души, за да се отървеш от труповете.

Качи се в буика и каза на Лариуш да го закара до „Ривиера Клъб“. Щом излязоха от „Росиня“, той хвърли сламената шапка и тъмните очила и смъкна ципа на зеления си комбинезон. Отдолу имаше бяла риза и черен панталон. Извади вратовръзката си от жабката, сложи я и се обърна назад, за да вземе сакото си от задната седалка. В горния джоб бяха очилата му с телени рамки. Лариуш го остави на няколко преки от „Ривиера Клъб“ и той стигна дотам пеша, като спря веднъж да оправи вратовръзката си пред една витрина.