Нощна стража

Уитлок плати сметката и Монтеро го видя как махна на едно такси, преди отново да се съсредоточи във вестника си. Тръгна си след десет минути. По това време на нощта „Авенида Президенти Варгаш“ бе задръстена от коли и той реши да се прибере с метрото. Щеше да стигне много по-бързо, отколкото с такси. Пъхна ръце в джобовете си и като си подсвиркваше тихо с уста, тръгна към най-близката станция на метрото. Внезапно вратата на един черен мерцедес, спрял на няколко крачки пред него, се отвори и на улицата изскочи Лавал. Монтеро се обърна назад и видя двама от хората му, които бързо се приближаваха. Беше без оръжие, сам и изплашен. Оставаше му един-единствен изход — хаосът на шосето. Побягна през платното и още на първата лента едно сребристо BMW мина само на сантиметри от него. Шофьорът натисна спирачките и веднага някакъв товарен фургон се вряза отзад в колата му. Двамата мъже на улицата погледнаха към Лавал, но той само поклати глава. Монтеро, притиснат между двете платна, се метна настрани, за да избегне връхлитащия го автобус. Страничното огледало го удари в гърба и той падна с главата надолу под колелата на един тежкотоварен камион. Бе вече мъртъв, когато смазаното му тяло изчезна йод него.

Лавал запали цигара, когато мерцедесът заобиколи спрелия камион и рязко потегли. Погледна през прозореца към сгърченото тяло, изруга ядосано и каза на шофьора да го върне в „Ривиера Клъб“.

— Какво смяташ за всичко това? — попита Сабрина, след като Уитлок им предаде разговора си с Монтеро.

С Греъм се бяха върнали в хотела един час след Уитлок и веднага бяха отишли в стаята му, за да обсъдят събитията от вечерта.

— Помните ли какво ни каза Шивон за „Голконда“? Яхтата може да плува само с официалното разрешение на Шрадер или Драго. А след това, което чух от Монтеро, не мога да си представя Шрадер да е замесен. Значи остава Драго. Има много неясни „защо“ за момента, но все пак мисля, че той е в дъното на цялата работа.

— Съгласен съм с теб — каза Греъм. — А това означава, че можеш да се простиш със задълженията си да ни пазиш тила. Ако тази пратка хероин трябва да бъде прехвърлена на „Голконда“ утре вечер, от теб зависи да я спреш.

— Няма начин да се справя сам.

— Обади се на Сергей, той с радост ще прегърне шанса да се измъкне от кабинета си — каза Сабрина.

— Обади му се още сега — настоя Греъм и посочи телефона. — Сигурно гледа „Джепърди“ или някоя друга от онези идиотски програми, които толкова му харесват.

— Ще му звънна, преди да си легна. Така ще мога да направя и отчета си за днес.

— Аз пък си лягам веднага — каза Греъм и преглътна една прозявка. После погледна към Сабрина. — Идваш ли?

Тя кимна.

— Това казино ме изтощи до смърт.

— Преди да си тръгнете, нека видя дали правилно съм разбрал задачата си за утре. Трябва да се срещна с човека, за който спомена Шивон — Силва, и да разбера от него нещо за частните галерии на Шрадер, тъй като по-рано е работил в дома му.

— Точно така — каза Греъм. — Просто ти единствен можеш незабелязано да проникнеш в такъв квартал и пак така да си тръгнеш. Там посрещат белите, най-меко казано, враждебно. В замяна на това аз пък рано следобед ще оставя на „Голконда“ един радиокомпас за теб.

Двамата погледнаха към Сабрина. Тя отмести очи.

— Добре де, аз пък трябва да прекарам целия ден с Шивон, за да си намеря костюм за вечерта. В случая нищо не зависи от мен, повярвайте ми.

— Как така и ти не трябва да се приготвяш за вечерта, Майк? — попита го Уитлок.

— Дрехите на жените са важни. Слава Богу, няма никакво значение как са облечени мъжете.

— Толкова по въпроса за равенството — промърмори Сабрина и тръгна след Греъм към вратата.

Пожелаха му лека нощ и излязоха.

Уитлок се тръшна на леглото. „Джепърди“, любимото предаване на Кармен. Защо му трябваше на Греъм да го споменава? Всичката стаена болка отново излезе на повърхността. Набра номера на квартирата им в Ню Йорк, но още след първия сигнал затвори и уморено прокара ръце по лицето си. Това нямаше да оправи нещата. Вдигна отново слушалката и се обади в главната квартира на ЮНАКО.

— „Люълин и Лий“, добър вечер — прозвуча гласът на Сара от телефонния секретар. — В момента кантората ни е затворена, но ако оставите името и телефонния си номер, след като чуете сигнала, някой от директорите с удоволствие ще ви потърси утре сутрин.

— Си. У. Уитлок, код 1852963 — каза той след сигнала.

Последва пауза, после се чу прещракване и някой отсреща вдигна слушалката.

— Добър вечер, господин Уитлок — каза любезно дежурният.

— Здравей, Дейв — отвърна той, докато прелистваше една малка книжка с приетите в ЮНАКО кодове. — Трябват ми едно Б3, едно Г5 и три седемкилограмови М8. До един час да бъдат на борда на някой от самолетите ни.

БЗ бе подводен скутер, Г5 — портативен подемен кран, а М8 — магнитни мини.

— Няма да успеем за толкова кратко време, господин Уитлок. Всички тези неща са опаковани и са на склад.

— Тогава кажи на тези от „склада“ да се размърдат и да направят каквото трябва. А сега ме свържи с господин Колхински.