Трябва да се овладея. Тук сигурно няма достатъчно въздух. Не мога да си позволя да го хабя напразно. Дишай полека.
Катафалката зави, притискайки рамото му в страничната дъска на ковчега.
Трябва да вярвам, че не е причинил зло на Дани. Засега просто иска да се отърве от мен.
Просто?
А после той ще се върне при нея, а аз няма да мога да го спра, ако не успея да се измъкна от проклетия ковчег!
Той опря колене в капака и с все сила натисна с крака и ръце. Не помръдна.
Може би страничните дъски не са толкова здрави. Превъртя се. Нямаше достатъчно място за раменете му. Той притисна гръб в едната тапицирана странична стена и блъсна другата с колене и ръце. Напразно.
Отпусна мускули, за да си почине, и в този миг ковчегът се разтърси. Той инстинктивно се вкопчи с ръце в стените.
Явно катафалката беше излязла от пътя. Клатушкането го наведе на мисълта, че са на някакъв черен път или насред полето.
Къде ме води?
Към гробището? При тази мисъл в стомаха му се образува ледена буца.
Не. Та нали гробищата се заключват, нали има пазачи?
Пък и наоколо нямаше гробище. Поне Джак не знаеше да има.
На Тони не му трябваше гробище. Стигаше му някое безлюдно местенце, където да му изкопае гроб.
Гроб!
Исусе Христе!
Той отново напъна стените и в този миг катафалката спря. Всичко замря, дори едва доловимото боботене на мотора.
Изминаха няколко секунди, в които не се случи нищо. После ковчегът се поклати и потътри с глух стържещ звук. Долният му край се наклони надолу. Джак се хлъзна по гладката тапицерия и опъна крака, за да се спре. Досещайки се какво ще се случи, той заби лакти в страничните дъски. Изведнъж ковчегът пропадна с дъното си надолу и Джак удари глава в капака. В следващия миг дървената кутия се тръшна на земята. От удара лактите му изхвърчаха нагоре и гърбът му с такава сила пльосна на пода, че му изскочи въздухът. Докато се бореше за глътка кислород, на капака се почука.
— Ехо, здрасти!
Беше гласът на Тони. Не звучеше далечен и приглушен, а сякаш се бе промъкнал в ковчега при Джак.
— Уютно ли е вътре?
Джак лежеше неподвижно и не отвръщаше.
— Гледал ли си „Погребан жив“? На „Америкън Интърнашънъл“, от 1962-ра? Аз мисля, че е най-добрият филм на Кормън. Направо страхотен. За мен няма нищо по-гадно от това да те погребат жив. Може би само удавянето, но при него се отърваваш по-бързо. Но заровиш ли някой жив, той започва много бавно да се задушава. Има много време, за да си помисли хубаво. Много време. Бас държа, че ти вече си го представяш. Нали, Джак?
Джак не отговори.
— Да не спиш? — почука на капака Тони. — Ей, спиш ли? Не искам да пропуснеш шоуто.
За миг настъпи тишина.
— Ако много, ама много ми се помолиш, може и да те пусна. Защо не ми се помолиш? Кажи: „Моля ти се, Властелине на ужаса, моля те, пусни ме! Твърде млад съм, за да умра.“ Не искаш ли? Тогава може би ще предадеш нещо за Дани? Последната си воля? След малко отивам при нея и с удоволствие ще й предам думите ти.
Джак искаше да закрещи, да заблъска с юмруци по капака, да го разбие и да сграбчи Тони за гърлото. Но не пророни нито дума и не помръдна.
Нека Тони си мисли, че все още е в безсъзнание.
Копелето примира от наслада, когато ужасява хората. Нека поне този път реши, че се е провалил.
Ковчегът се разтърси и долният му край се повдигна. Тони го повлече и след малко рязко го пусна.
Нещо затрополи по дървения капак на Джак. Нещо го погъделичка по гърдите. Той го опипа с пръсти, търкулна го по кожата си. Малка гранулка. От пръст.
Още няколко паднаха на гърдите му. Джак вдигна ръка и опипа капака. Треперещите му пръсти откриха малка дупчица.
Дупка за въздух.
Известно Време Джак броеше лопатите пръст, които го засипваха. Но и след като изгуби бройката, той продължи да държи пръста си в дупката.
Най-сетне се възцари тишина — тежка, мрачна тишина, като самата смърт.
27
Пред блока на Тони нямаше свободно място и той спря плътно до една паркирана кола. Втурна се нагоре по стълбите.
Влезе стаята си и подпря лопатата на стената. Смъкна обувките и чорапите си, изу калния панталон и влезе във ваната. Завъртя крана на душа. Горещата вода обля кожата му. По раменете, гърдите и корема му се стичаха кални струйки. Остави водата да бие в лицето му. Гореше раните му като огън. Бързо се насапуниса и изплакна. Излезе от ваната.
Докато се бършеше с хавлията, се питаше дали да не се обръсне. Небръснатите от два дни бакенбарди му придаваха мърляв вид. Но бръсненето би било твърде болезнено, така че се отказа.
Изля цяла локва одеколон в шепата си. Размаза го по лицето и врата си, наслаждавайки се на горчивия аромат. После поръси малко и върху пениса си.
Изми си зъбите.
Измъкна от гардероба някакъв памучен панталон и го нахлузи на голо.
Обу си чисти чорапи.
Изтръска пръстта от маратонките си. Обу ги и съжали, че няма по-прилични обувки за случая.
Спусна се тичешком към катафалката.
Всичко вървеше по план.