Читаем Облачен воин полностью

Когато скайхокът стигна двойната жълта линия, вратите на платформата безшумно се отвориха. Зелената светлина сигнализира, че може да влиза.

Брикман знаеше, че ярко осветеният тунел пред него дава сигурност, че предлага пълна защита срещу опасностите на повърхността, и въпреки това за момент се почувства парализиран, обхванат от необясним страх.

Страх да не бъде изгорен жив.

С неволно движение натисна педала на спирачките и задържа носа на скайхока на двойната жълта линия. Една, две, три, четири, пет секунди. Шест, седем… Остро изрева предупреждаващ клаксон и гласът на контрольора тихо прозвуча в ушите му:

— Освободи платформата, Изи Х-рей едно. — Гласът спря, след това добави: — Линията ти за данни е изключена, но нямаме никакъв сигнал за неизправност. Провери системата, край.

Брикман посегна с дясната си ръка назад и погледна предавателя на данни, към който беше свързано тялото му. Побиха го студени тръпки. Беше изключен! Сигурно неволно беше бутнал с лакът ключа. О, Кристофър Кълъмбъс! Как бе могъл да направи такава глупост? И кога?! Той бързо върна ключа в положение „включено“ и се наруга наум: „О, лайно, лайно, три пъти лайно. Глупак! Бутнал си го!“

Невъзмутимият безплътен глас на наземния контрол го стресна.

— Окей, имаме данните ти. Влизай, Изи Х-рей едно.

Брикман се насили да остане спокоен, вдигна крак от спирачките и рулира под вдигнатата секция на външната врата. Щом влезе вътре, долната секция се издигна с едва чуващо се съскане, вътрешните врати се плъзнаха от стените и яркият правоъгълник на дневната светлина в огледалото за задно виждане бързо се сви и изчезна. Брикман се постара да скрие странните тревожни чувства, обхванали го по време на полета. Опасни, предателски усещания, които не можеше да изрази с думи; които бе по-добре да забрави, но които знаеше, че ще продължат да го преследват до края на живота му.

Онова, което Брикман беше изживял, беше чувството за свобода. Неспособността му да го осмисли или да му даде име беше напълно разбираема. Думата „свобода“ не съществуваше в речника на Федерацията. Тя, разбира се, беше известна на най-високопоставените от Първото семейство, но официално не съществуваше концепция за нея.

ГЛИ Карол махна с ръка на старши курсистите да се върнат по местата си и застана на катедрата. Шестима помощник ЛИ2, водени от мистър Търгис, се наредиха до стената зад него.

— Дълго се влачихме — каза Карол, — но накрая стигнахме до финала. След напускане на родната база вие ще бъдете изпратени да изпълните първата си задача. Дотогава ще имате интензивна подготовка за големия годишен парад, така че това вероятно е последната възможност да се обърна към вас като към група и да ви кажа няколко прощални думи.

Карол замълча, бавно огледа седналите кадети и продължи:

— Видях резултатите…

Старши кадетите зашумяха развълнувани.

Карол вдигна ръка.

Успокойте се. Оценките и класацията ще бъдат изложени, както е по план, утре. Онова, което мога да ви кажа, е, че няма останали нито прехвърлени в запас.

Новината беше посрещната с пълно мълчание.

Карол завъртя глава малко озадачено и се обърна към ПЛИ3.

— Удивително. Никой не изглежда изненадан.

Триста курсисти, над половината момичета, избухнаха в смях. Знаеха, че никой няма да бъде наказан за този смях. Не и от Карол, във всеки случай.

— Зная какво мислите — продължи Карол. — Ето го, настъпва. Стандартното обръщение на ГЛИ към всеки завършващ курс. Не, не е така. Трябва да ви кажа, че преди три години, когато влязохте в Академията, ние мислехме, че сме приели бавно развиващи се… но вие се справихте добре. Някои по-добре от други. — Той спря за миг очи върху Брикман. — Всъщност всички вие се представихте страхотно: средната оценка е най-високата в историята на Академията.

Клас 2989 се развика одобрително. Шестимата ПЛИ се усмихнаха безстрастно.

Карол направи знак за тишина.

— Да, предполагам, че трябва да ви поздравя, но истината е, че вие направихте живота ни по-труден. Защото сега Гранд Сентрал ще изисква от нас следващата година още по-добри резултати. — Карол погледна към ПЛИ. — Което означава, господа, че от утре ние с вас ще трябва да си скъсаме задниците от работа.

Шестимата ПЛИ го гледаха с привидно примирение.

— Винаги бихте могли да поискаме помощ — каза Тригс, старшият ПЛИ.

— Добра идея. — Карол се обърна пак към класа, постави решително ръце на катедрата и се прокашля.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука