Облачен воин

— Фантастично. Изпитва се чудно усещане на… не може да се опише. Всеки път, когато се издигна, ми се ще да не слизам. Всъщност истината е, че докато кръжах над онзи връх, почти бях решил да се върна у дома.

— Радвам се, че не опита — отговори предпазливо Клиъруотър. Очите й блеснаха отново за миг.

— О, така ли?

Кадилак, който се бе върнал при тях, каза:

— Да. Виждаш ли… ако се беше опитал да избягаш, щеше да паднеш от небето като камък.

Стив ги погледна и се засмя невярващо.

Кадилак докосна рамото на Клиъруотър.

— Покажи му. Покажи на нашия приятел силата, която в ръцете на Талисмана ще прогони подземните хора обратно в техните дупки и ще ги погребе завинаги.

Думата „приятел“ беше странно подчертана, което разтревожи Стив. Кадилак сигурно знаеше. Вероятно знаеше всичко. Стив се опита да разчете лицата им, но те не разкриваха нищо.

Клиъруотър кимна и затвори очи. Изглежда, се съсредоточаваше. Кадилак се огледа и взе един камък с големината на баскетболна топка. Жилите на врата му се издуха под тежестта му.

— Готова ли си?

Клиъруотър кимна, очите й все още бяха затворени. Тълпата около „Блу-Бърд“ беше стихнала и се беше обърнала да наблюдава какво става. Кадилак напрегна мускулите си и с видимо усилие вдигна камъка над главата си. Клиъруотър широко отвори очи и протегна дясната си ръка към камъка. От гърлото й излезе странен вой, от който кръвта на Стив замръзна във вените. Кадилак пусна камъка, но той не падна, а остана да виси във въздуха. Клиъруотър издигна ръката си и камъкът се понесе нагоре в небето. Когато беше на около двеста фута над тях, виещият неземен звук от гърлото на Клиъруотър изведнъж спря. Камъкът остана във въздуха, държан на място от насочения й показалец. Докато Стив и другите гледаха удивено, Клиъруотър начерта кръг във въздуха над главата си. Камъкът започна да се движи бавно в широк кръг, сякаш завързан за невидим конец. Клиъруотър пусна ръката си и двамата с Кадилак се обърнаха към Стив. Невероятно, камъкът отново не падна. Стив наблюдаваше с отворена уста как продължава да кръжи във въздуха над тях.

— Сега направи да падне — тихо каза Кадилак.

Клиъруотър стисна дясната си ръка в юмрук и рязко го свали върху дланта на лявата. Камъкът полетя от небето и се разби на парчета върху скалистия склон под скалата.

— Хей-ЯААА! — изреваха наблюдаващите М’Коли. — Хей-яаа! Хей-яаа! Хей-яаа!

— Сега разбираш ли защо Федерацията никога няма да може да ни покори? — попита Кадилак.

Стив погледна Клиъруотър, след това Кадилак и отново Клиъруотър. Устата му се отваряше и затваряше беззвучно.

Клиъруотър погледна Стив с тъга.

— Той вижда, но не разбира.

Кадилак кимна.

— Умът му все още е окован от тъмнината долу. Той не може да разбере, защото видяното не следва законите на неговия свят. — Кадилак се усмихна. — Не е въведено в компютъра.

Стив ги погледна мълчаливо, след това седна на един камък. Кадилак го стисна съчувствено за рамото, после двамата с Клиъруотър тръгнаха към селището, съпроводени от племенните си братя и сестри, и запяха една мелодия на Плейнфолк — стилът на пеене бе известен като „музика на устата“ и гласовете се използваха като инструменти. Нямаше думи, но Стив, който седеше до изоставения „Блу-Бърд“, знаеше, че това е песен на триумф.

Глава 17

Изнервящото умение на Клиъруотър — втората проява на мютската магия, на която Стив ставаше свидетел — премахна и последната следа от неверие и го остави напълно объркан и разколебан. Той изгаряше от желание да знае повече, но не искаше летописците да видят, че е уплашен, така че остави инцидента без коментар и продължи с първия урок на Кадилак по летене. Само една седмица след това вече наблюдаваше как младият летописец управлява планера с лекотата и увереността на планерист, завършил тригодишната Авиационна академия. Стив трябваше да е доволен, но не беше склонен да се самозалъгва. Знаеше, че като инструктор отстъпва много на Карол, но въпреки това Кадилак беше придобил своите летателни умения със смразяваща бързина. Това беше неестествено. И все пак не толкова неестествено, колкото демонстрираната от Клиъруотър сила.

Стив започна да разбира защо Джоди Казан беше избягвала темата за магията на мютите. През десетте години, през които беше летяла над земята, тя сигурно се бе сблъсквала с истината, както се беше сблъскал и той. А ако тя знаеше, знаеха го и в Гранд Сентрал — въпреки че официално се твърдеше, че мютска магия не съществува. Беше ли разкрил той случайно друго ъгълче от една широко разпространена конспирация? И загадката на интригата, която му беше попречила да получи най-голямото отличие на Академията? Колко други неща Първото семейство в своята неоспорвана мъдрост беше обявило за несъществуващи? Какви бяха неразкритите тайни, съхранявани от Кълъмбъс, компютъра на Федерацията? Колко високо трябваше да стигне в йерархията, за да научи цялата история? Колко нива на достъп съществуваха?