Облачен воин

— Когато голямата планина на Запад заговори
с езика на огъня, който изгаря небето,
и земята потъне в собствените си сълзи,
тогава едно дете, родено от Плейнфолк,
ще стане Тройнонадарения
и ще бъде летописец, повелител и пророк.

Момче или момиче може да бъде то.
Но каквото и да се роди, то ще израсне честно
и силно като героите от Старото време.
Сутрешната роса ще са очите му,
стръкчетата трева ушите му,
и името му ще бъде Талисман.

Орлите ще са златните му стрели,
камъните на земята — неговият чук,
и една нация ще бъде изкована
от огньовете на Войната.
Плейнфолк ще бъдат като блестящ меч
в ръцете на Талисмана, техния Спасител.

Тогава облачните воини ще падат като дъжд.
Железните змии ще погълнат господарите си.
Пустинята ще се надигне и ще смачка
тъмните градове на подземните хора,
защото небе и земя ще дадат
тайните си сили на Талисмана.

Така ще загинат враговете на Плейнфолк,
защото Тройнонадарения е господар на всичко.
Смъртта ще бъде прогонена от въздуха
и кръвта ще бъде изсушена от земята.
Сестри по душа ще подадат ръка на братя по душа
и земята ще пее песни за Талисмана.

По някакъв необясним начин пророчеството докосна някаква вътрешна струна дълбоко в психиката на Стив и оказа върху него незаличимо въздействие, равносилно на онова, когато Клиъруотър издигна камъка. Макар че Стив не би го описал по този начин, поетичната образност в стиховете му разкри един друг свят и му даде едно ново виждане за хората, които беше обучаван да смята за получовеци: лукавите, коварни мюти. Но истински учудващото беше датата, на която се твърдеше, че е направено пророчеството. Това означаваше, че появата на ешелоните и планеристите е била предсказана от Плейнфолк четиристотин години преди Федерацията да е предвиждала тяхното използване! Изглеждаше невъзможно, но ако бе вярно — и ако и другите събития, които бяха предсказани, се случеха — бъдещето на Федерацията определено изглеждаше необещаващо.

— Кажи ми… Клиъруотър… повелителка ли е?

— Да — отговори Мистър Сноу.

— Както се казва в пророчеството, три дарби ще се дадат на някой от Плейнфолк чрез силата на Талисмана. Първата на летописец, втората на повелител и третата на пророк… способност да се чете миналото и бъдещето по камъни.

Кадилак изпъчи гърди.

— Аз имам тази дарба.

Стив го погледна с видимо недоверие.

— Да не искаш да кажеш, че виждаш картини в камъните?

— Само в някои камъни — обясни Мистър Сноу. — Във виждащи камъни. — Видя изражението на Стив. — Не се смей. Кадилак беше този, който предсказа по един камък идването на желязната змия. Така разбрахме, че ти си в нейния корем.

Стив ги изгледа един подир друг.

— Затова ли си направихте целия този труд да ме запазите жив?

— Да. Небесните гласове ми казаха за идването на един облачен воин, чиято съдба е свързана със съдбата на Талисмана. Лицето ти беше направено известно на Кадилак чрез неговата дарба за пророчество. Съдбата събра твоите отделни нишки на съществуване заедно и възелът беше завързан чрез стрелата от неговия арбалет. И после той те погледна в горящата нива и те позна като образа, разкрит от камъка.

— А ако бях просто друг трекер?

— Щяхме да те оставим да изгориш — отговори Кадилак.

Стив помисли за момент върху това, после попита:

— Защо някои от вас ме наричат Носител на смъртта? Какво е това, което Мотор-Хед, който не се бои от нищо, е видял в сънищата си?

— Мотор-Хед е воин. Може би е сънувал собствената си смърт — каза Кадилак и погледна очаквателно Мистър Сноу.

Старият летописец поглади брадата си и втренчи поглед в очите на Стив.