Читаем Облачен воин полностью

На третата вечер Стив получи втората си покана да пуши трева с двамата летописци. По-късно, след като умът му беше бродил в света на тревата и той беше чул същите далечни гласове и бе разбрал много неща, Кадилак му помогна да се прибере до колибата, която споделяха. Стив измърмори някакви благодарности, докато младият летописец го слагаше на леглото, после отвори очи точно навреме да види как Кадилак се измъква от колибата. Стив отметна завивките, промъкна се бързо на четири крака до входа и подаде глава навън. Видя как Кадилак, осветен за кратко от угасващия огън, отива в посока обратна на онази, в която се намираше колибата на Мистър Сноу.

Како мобилизира всичките си сили, Стив стана и тръгна подир Кадилак. Нямаше луна и зад последния гаснещ лагерен огън тъмнината стана непроницаема. Стив спря и се вслуша; стори му се, че чува как Кадилак върви по близката, покрита с листа пътека; последва го, препъна се в някакъв корен и падна. Зачуди се с безпристрастност защо се интересува толкова от нощните похождения на Кадилак. От каквото и любопитство да беше започнало това, то постепенно се разсейваше върху розовия облак на безразличието. Стив заспа и се събуди чак след няколко часа под носещото се одеяло на ниската мъгла във виолетовия сумрак, който предшестваше зората. Измръзнал до кости, с мокро от росата лице, той се запрепъва обратно към колибата, като разтриваше ръцете и тялото си. Пъхна се в кожите и въздъхна доволно. Бяха топли. Изглежда, дори мозъкът му беше замръзнал, защото му трябваха няколко секунди да разбере защо. Когато отговорът дойде, една гола ръка се изви като змия върху гърдите му и едно тяло, твърдо на някои места и меко на други, се прилепи до неговото. Една буза се притисна в рамото му, дъхът затопли ухото му. Стив лежеше и не смееше да се обърне, не смееше да помръдне.

После, обхванат от лошо предчувствие, опипа ръката, която го беше прегърнала. Беше виждал тази ръка достатъчно много пъти — нали тя му носеше храна. В леглото му беше Найт-Фивър.

Кристофър Кълъбмъс!

Целият настръхна при мисълта, че лежи в леглото с гола мютка. Съвсем бавно, наострил уши да чуе всяка промяна в нейното дълбоко, равномерно дишане, Стив се обърна с гръб към нея и задържа дъх, когато Найт-Фивър се размърда в съня си и го затисна с тялото си. Устата й бе полуотворена, точно до врата му, издадените й кучешки зъби приличаха на зъбци на кофа на екскаватор. Ако Найт-Фивър се събудеше и той й откажеше близост, като нищо можеше да му прегризе гърлото. Ох, по дяволите… Стив въздъхна примирено. Никой не знае от какво и кога ще умре. При условие, че останеше в планеристката си униформа и с гръб към Найт-Фивър, може би щеше и да оцелее. Пък и от практична гледна точка беше факт, че въпреки гения на Първото семейство никой още не беше намерил по-добър начин да се стопли.

Освен упражненията с тоягата Стив продължи и самоналожената програма на физическа подготовка. Вече можеше да тича без усилие и да прави до петдесет лицеви опори, без да чувства пробождане в дясната си ръка. Беше отново във формата, която имаше при завършване на Академията.

По време на едно следобедно тичане Стив слезе към равнината. Искаше да сравни издръжливостта си с тази на мечките и да се върне без почивка нагоре по склона. Стигна до един от стълбовете, които маркираха края на територията на М’Кол, и изви към склона на около една миля северно от селището. Дотук добре, но както става винаги, склонът нагоре, по който трябваше да тича сега, изглеждаше много по-стръмен от онзи, по който беше тичал надолу. За момент Стив се поколеба, после пое на зигзаг нагоре по склона. Намерението му беше да го прекоси на юг, за да хване пътеката, по която беше слязъл, но някакви камъни му препречиха пътя и той се насочи на север и изгуби пътеката. Бягането стана по-трудно, на един сипей той се подхлъзна и одра болезнено глезена си.

На две трети от пътя нагоре по склона разбра, че остава без сили и няма да може да издържи. Страхотната му самодисциплина обаче се задейства и той продължи. Видя вдясно водопад — плискаше от ръба на една скала. Мисълта да остави водата да облива горящото му лице, да се напие, за да облекчи изсъхналото си гърло, бе неудържима и той затича към водата. С всяка крачка пъргавите му стъпки ставаха все по-тромави. Мускулите на бедрата и прасците го боляха — сякаш всяка вена гореше. Всяка капчица от волята му беше съсредоточена върху целта да достигне водопада. Сърцето му блъскаше в гърдите като разгневено животно, затворено в клетка, туптенето в главата му заглушаваше тупкането на краката му по скалистата пътека; въздухът, който вдишваше, изгаряше и разкъсваше гърлото му като нажежен до червено пясък. С отчаяние Стив разбра, че дори ако стигне водопада, върхът на склона ще е на още сто метра над него. Все едно на сто мили. Запрепъва се по камъните, падна на колене под водните пръски, протегна ръце, после се мушна целия под студената планинска вода.

Перейти на страницу:

Похожие книги

"Фантастика 2024-125". Компиляция. Книги 1-23 (СИ)
"Фантастика 2024-125". Компиляция. Книги 1-23 (СИ)

Очередной, 125-й томик "Фантастика 2024", содержит в себе законченные и полные циклы фантастических романов российских авторов. Приятного чтения, уважаемый читатель!   Содержание:   КНЯЗЬ СИБИРСКИЙ: 1. Антон Кун: Князь Сибирский. Том 1 2. Антон Кун: Князь Сибирский. Том 2 3. Антон Кун: Князь Сибирский. Том 3 4. Антон Кун: Князь Сибирский. Том 4 5. Игорь Ан: Великое Сибирское Море 6. Игорь Ан: Двойная игра   ДОРОГОЙ ПЕКАРЬ: 1. Сергей Мутев: Адский пекарь 2. Сергей Мутев: Все еще Адский пекарь 3. Сергей Мутев: Адский кондитер 4. Сириус Дрейк: Все еще Адский кондитер 5. Сириус Дрейк: Адский шеф 6. Сергей Мутев: Все еще Адский шеф 7. Сергей Мутев: Адский повар   АГЕНТСТВО ПОИСКА: 1. Майя Анатольевна Зинченко: Пропавший племянник 2. Майя Анатольевна Зинченко: Кристалл желаний 3. Майя Анатольевна Зинченко: Вино из тумана   ПРОЗРАЧНЫЙ МАГ ЭДВИН: 1. Майя Анатольевна Зинченко: Маг Эдвин 2. Майя Анатольевна Зинченко: Путешествие мага Эдвина 3. Майя Анатольевна Зинченко: Маг Эдвин и император   МЕЧНИК КОНТИНЕНТА: 1. Дан Лебэл: Долгая дорога в стаб 2. Дан Лебэл: Фагоцит 3. Дан Лебэл: Вера в будущее 4. Дан Лебэл: За пределами      

Антон Кун , Игорь Ан , Лебэл Дан , Сергей Мутев , Сириус Дрейк

Фантастика / Альтернативная история / Попаданцы / Постапокалипсис / Фэнтези
Инфер 7
Инфер 7

Мутатерр…Огромная территория внутри глобального убежища Формоз. Здесь нет правил, здесь царит системный сумрак, здесь выживают сильнейшие. Оказавшись в Мутатерре гоблин Оди, с жалкими остатками разошедшегося в разные стороны отряда, вынужден задержаться в этом месте, чтобы набрать и обучить новых бойцов. И чтобы разобраться в секретах взрывных сундуков, стальных кубов Монолита, серых гигантах и беспричинной жестокости к бывшим заключенным со стертой памятью, коих насильно превращают в раздутых уродливых и почти беспомощных мутантов. Дрожит под ногами фальшивая земля, стонут сомкнутые плавучие города, рвутся на поверхность огромные твари…Героям придется пройти Мутатерр насквозь, чтобы вырваться за его пределы и оказаться на неизведанных землях Формоза… многие пытались это сделать. Но еще никому не удалось…Тут главное слишком сильно не шуметь… ведь если привлечешь к себе внимание, то может и идти никуда не придется — смерть явится за тобой сама…

Дем Михайлов , Руслан Алексеевич Михайлов

Фантастика / Боевая фантастика / Постапокалипсис / Боевики / Детективы / Самиздат, сетевая литература