Огнен лед

Когато приближава, „Атамански изследовател“ сякаш забавя ход. На палубата му се откроява някакво петънце. То става по-голямо и започва да бръмчи като стършел в гнездото си. След малко черният хеликоптер прелита ниско над рибарската флотилия. Дженкинс и Хоз му махват приятелски. Машината обикаля няколко пъти и се връща на кораба.

Остин го наблюдава спокойно от вътрешността на кабината, където двамата с Пол приготвят снаряжението си.

— Май издържахме проверката — отбелязва той.

— Приемът беше значително по-радушен от този, който ни устроиха, на двамата с Гемей, в пристанището на Новоросийск.

— Благодари за това на Дженкинс. Негова е идеята да домъкне цял куп свидетели, та атаманите да държат ръцете си прибрани.

Остин е доволен, че се вслуша в съвета на рибаря учен. Дженкинс изтъкна преимуществото на по-голямата численост. След като корабът се навърта в рибарската акватория, няма нищо необичайно, да се натъкне на голяма риболовна флотилия. Всъщност, самият Остин не вижда нещо повече от пет-шест лодки, които влачат мрежи подире си.

Остин основа сегашния си план върху успешното използване на лодката на капитан Кемал, при проникването в изоставената военна база. Все пак, онази задача беше значително по-лека от сегашната. Вместо с буйните казаци — любители на поло, сега щяха да се сблъскат с дисциплинирани и добре въоръжени часови.

Настъпва очакваният от Кърт момент. Корабът забавя ход и спира. Дженкинс е съоръжил лодката си с кърмови трал. С помощта на полицейския началник, той пуска мрежата във водата. После лодката бавно потегля, като описва дъга, на стотина метра от кораба. Маневрата дава възможност на хората на борда му да разгледат подробно рибарския съд. Онова, което не им позволява да видят, са двамата леководолази, увиснали на противоположния борд.

Когато се изравнява със средата на кораба, Дженкинс оставя машината на празен ход и излиза на палубата. Двамата с Хоз започват да бърникат огромния барабан, с който се изтегля трала. В същото време, Остин и Пол се отпускат във водата и минават под лодката. Искат да се гмурнат дълбоко, за да избегнат мрежата.

Разбрали са се с Дженкинс да трали в продължение на няколко мили, преди да обърне и да мине откъм другия борд на кораба. По такъв начин ще разполагат с един час, за да се качат на кораба и да се върнат. За връзка с Дженкинс ще използват подводната си аудио система, плюс хидрофонно устройство, което Пол провесва под васерлинията, преди да напуснат рибарската лодка.

Двамата потъват дълбоко, като изяждат разстоянието с ритмични удари на краката. Чуват приглушения шум от двигателя на Дженкинс, който продължава по курса си, а те остават на дълбочина около дванадесет метра, където видимостта е все още добра. Приближават кораба.

Гигантският корпус се изправя пред тях, като туловище на заспал на повърхността на водата кит. Остин дава сигнал на Пол, да отиде по-надълбоко. Когато застават под кила на съда, двамата запалват фенерите си. Няма как да не се напрегнат, при мисълта за хилядите тона стомана, виснали над главите им.

— Сега ми става ясно, как се чувства бръмбарът, преди да го размажеш с пета — обажда се Пол.

— И аз си мислех същото, но не исках да те плаша.

— Вече е късно! Откъде ще започнем?

— Ако съм разчел правилно сателитната снимка, онова, което ни трябва, се намира към средата.

Те плуват бавно по гръб, докато покритото с ракообразни дъно на кораба запълва изцяло полезрението им. В лъча на фенера си Остин вижда онова, което търси — каучуково уплътнение, което минава от единия до другия край на плоското дъно.

— Бинго! — обажда се той.

Когато разглежда снимката, той съсредоточава вниманието си върху един от подемниците, разположени по средата на палубата. Някой е оставил невнимателно отгърнат брезента, който покрива централен шлюз, подобен на този в „Арго“ и останалите кораби на НАМПД.

Остин знае от опит, че най-вероятно е клапите на шлюза да бъдат затворени. Това е стандартна практика, защото в противен случай, съпротивлението на водата, завихрена в отворената на дъното шахта, би забавила хода на кораба. Но той знае също така, че някои кораби на НАМПД са снабдени и с по-малки шлюзове, през които спускат портативни подводни роботи. Той вижда търсената шахта откъм десния борд, малко пред основната. Тя представлява правоъгълен отвор, със страна около метър. Приближили достатъчно, двамата разбират, че и тук клапата е плътно затворена.

Остин откача портативната оксиженова горелка от пояса си. Пол свързва донесената от него кислородна бутилка с маркуча на горелката. Кърт вади от торбата си два мощни магнита с ръкохватки на тях. Залепва ги за корпуса, а след това двамата с Траут поставят пластмасови бленди на маските си, за да предпазят очи от ослепителната светлина на горелката. Докато Остин се държи с една ръка за магнита, Траут запалва горелката. Дори през защитната бленда, светлината е ярка като слънчевата.