Огнен лед

Траут поглежда мрачната бездна под краката им и започва мълком да се изкачва нагоре. Снаряжението им тежи все повече. За щастие, след пет-шест метра, стигат някаква площадка. С дълбока въздишка, Пол се прехвърля през парапета и освобождава тялото си от бутилките и оловния колан. Помага на Остин, а после двамата остават задъхани на площадката.

Седнал с гръб опрян в стената, Остин изважда ругера. Траут си е донесъл швейцарски зиг-зауер. Площадката е свързана под прав ъгъл с къс ходник. Той излиза в добре осветен коридор. Забелязали, че е пуст, те тръгват по него. Стигат помещение с купол, в което блести бяло съоръжение с илюминатори. Без усилие разпознават декомпресионна камера.

След като се убеждават, че е празна, те се връщат за снаряжението и го скриват в нея. След това свалят водолазните костюми и ги оставят при останалото. В съседство се намира гардеробно помещение. Тук висят, все още капещи, водолазните костюми на екипа, привързал подводницата. Остин проявява по-голям интерес към акуратно скатаните работни комбинезони. И двамата се издокарват с по един. Двуметровият, сто и десет килограмов Пол среща известни затруднения. Крачолите стигат едва до глезените му, а от ръкавите стърчат голите му ръце.

— Как изглеждам? — пита той.

— Като някое много голямо плашило. Ако срещнем някого, ще го заблудиш най-много за около десет секунди.

— Защо?

— Приличаш на Квазимодо.

— И твоята коса не може да се нарече съвсем обичайна. Да се надяваме, че няма да се натъкнем на никого. Сега какво?

Остин взема една шапка от купчината и му я подхвърля. Друга налага върху собствената си глава.

— Сега ще се поразходим!

Остин спира при пресечката с друг коридор и започва да се оглежда като загубил се турист.

— По дяволите — казва той, — изглежда сме се объркали!

— Трябваше да роним трохи хляб след себе си.

— Не знам доколко приличаме на Хензел и… о-па! — Остин сочи с палец една врата отстрани. Слухът му е доловил шум от бравата й.

Траут се дръпва назад, но Остин го хваща за лакътя.

— Късно е! — казва той. — Все едно сме от техните. — Свежда глава над един отмъкнат от гардероба планшет и хваща ругера в джоба на комбинезона си. Траут се отпуска на едно коляно и след като развързва обувката, започва да я връзва на нова сметка.

Вратата пропуска двама мъже. Остин вдига поглед, усмихва им се и ги оглежда за оръжие. Мъжете се различават външно, но и двамата носят очила и имат учен вид. Потънали са в увлекателен разговор и почти не забелязват колегите си от НАМПД.

Остин гледа подире им и казва:

— Тези двамата изглежда са от специалистите. Имаме такъв проблем: може да ни отнеме дни, докато разгледаме както трябва този кораб. Колкото по-дълго се застоим, толкова по-голяма е вероятността да се натресем на някого, който ще разгадае успешната ни дегизировка.

Траут се изправя и разтрива коляно.

— Да не говорим за изпитанията, на които се подлагат старите ми стави. Какво ще правим сега?

Остин гледа над рамото му и отговаря с усмивка:

— За начало, предлагам да погледнеш зад себе си.

Траут се усмихва, когато забелязва на стената два плана, показващи кораба отгоре и в разрез.

— Явно не сме единствените, които имат нужда от помощ за ориентиране в търбуха на това чудовище.

Остин разглежда внимателно чертежа и показва една червена точка, която очевидно обозначава мястото, където се намират.

— Оттук се излиза в забранен участък. Я да видим, какво толкова имат за криене! Щом е забранен, вероятността да се натъкнем на някого от главорезите на Разов ще бъде по-малка.

Последните думи на Остин още висят във въздуха, когато долавят груби мъжки гласове. Без миг колебание, Остин хваща дръжката на вратата, през която излязоха двамата учени и я натиска. Вратата не е заключена. Прави знак на Пол да го последва. Помещението е тъмно, но по миризмата на химикали разбират, че са попаднали в лаборатория. Остин оставя вратата леко открехната. След миг покрай нея минават двама мъже, въоръжени с автомати. Кърт пали за миг осветлението, за да се убедят, че наистина се намират в лаборатория, а после двамата се връщат в коридора.

Остин сочи надясно. Изтръпнали от напрежение, те тръгват в тази посока, докато стигат до една врата. Остин напряга паметта си, за да измъкне от нея спомени от времето в ЦРУ и да преведе надписа: ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН! Натиска бравата — заключено. Измъква набор взломаджийски инструменти — друг спомен от прекараното в „Компанията“ време. Траут се оглежда, а той пробва един по един шперцовете, докато попада на верния. Двамата влизат.

С подковообразната си контролна конзола, помещението напомня компютърната зала на Йегър, макар и несравнимо по-малко по размери. Вместо триизмерния холограмен екран, над нея виси обикновен монитор, контролиран с клавиатура — архаизъм, който Йегър би отминал с дълбоко презрение.

Траут разглежда оборудването. То е доста съвременно. Макар и сам компютърен специалист, който непрекъснато се занимава с моделиране на процесите на морското дъно, Пол е далеч от Йегър.

— Е? — пита Остин.

Траут свива рамене.