Огнен лед

Следващите няколко минути са особено мъчителни. Независимо от термоизолиращите костюми, студената вода щипе голите им китки и участъците около маските. Подводничарите са куражлии, но продължителното затворничество ги е лишило от форма. Остин се пита, какво ли ще правят, ако лодката не се появи. Докато обмисля безрадостната перспектива, в слушалките чува гласа на Дженкинс:

— Улових позивната ви. Как сте?

— Добре. Взехме двама стопаджии, но скоро ще пукнат от студ.

— Идвам!

Остин дава знак на останалите да бъдат готови. Моряците отговарят с жестове, но бавността на движенията им показва, че са изтощени. А им трябват още малко сили. Четиримата обръщат лица нагоре, доловили приглушения шум от двигател. Той се засилва, докато лодката застава точно над тях.

Остин сочи с палец нагоре. Двамата с Пол поемат натам, като дърпат уморените си другари. Остин държи свободната си ръка изпъната нагоре и докосва влачената от лодката мрежа. Другата двойка успява да се вкопчи в мрежестия джоб, където попада всъщност уловената риба.

Видял, че всички са се заловили за мрежите, Остин съобщава на Дженкинс:

— Всички са на борда!

Лодката засилва ход и мъжете зад нея имат усещането, че някой се мъчи да им изтръгне ръцете от раменете. След първоначалното дръпване обаче, плаването става съвсем поносимо. Съпротивлението на водата се мъчи да ги откъсне от мрежите, но те се държат, докато Дженкинс отдалечи лодката достатъчно и спира.

— Тегля! — предупреждава той.

Остин и Траут се хващат по-здраво, докато мрежата ги изтегля на повърхността. Но с това мъките им не свършват. Вълните започват да ги подмятат заедно с тежкия им товар и чак след като се освобождават от бутилките и поясите, започват да се носят върху вълните, вместо да се сражават с тях.

Дженкинс се е надвесил над огромния метален барабан, на който се намотава мрежата. Остин и капитанът са само на метър-два от спасителния борд, но подивялото море ги подмята нагоре-надолу, като ту ги потапя, ту ги измъква от водната стихия. Над нея се стелят задушливи отпадъчни газове от ауспуха на двигателя. За капак на всичко, дясната ръка на Кърт се оплита в мрежата.

Дженкинс забелязва злополуката и край бицепса на Остин светва наточено като бръснач острие на рибарски нож. Дженкинс грабва освободената китка в желязна хватка. Като управлява с другата ръка барабана, той приближава Кърт и другаря му до кърмата.

— Много странни риби взехме да ловим напоследък — отбелязва той, като се мъчи да надвика машината.

Хоз стиска руля и прави всичко възможно, да държи лодката стабилна.

— Тези тук ми се виждат маломерни — виква той. — Я ги хвърли обратно!

— През ум да не ти минава! — заявява Остин, който успява да прехвърли крак през парапета и на практика пада на палубата.

Дженкинс помага на капитана да стори същото. С обединените усилия на тримата, Траут и пилотът са качени доста по-бързо. Подводничарите се отправят с несигурна стъпка към рубката. В трала са се натъпкали няколкостотин килограма риба, които заплашват да потопят лодката. Дженкинс не иска да се лиши от нея, както и от мрежата си, да не говорим, че съществува опасност по-късно тя да се омотае около нечий пропелер, но няма друг избор. Той прерязва въжетата и гледа как мрежата изостава в пенливата диря на гемията. После поема руля и дава газ.

Хоз помага на новодошлите да съблекат водолазните костюми, раздава одеяла и пуска в оборот бутилка ирландско уиски. Остин обръща поглед назад, но черният кораб е изчезнал. От другите рибари също няма и помен. Пита за тях.

— Когато нещата загрубяха, им казах да се прибират — отвръща Дженкинс. — И ние трябва да се приберем, преди бурята да ни е треснала, както тя си знае. Приятно плаване!

— Какво ли ще си кажат нашите домакини, когато открият изчезването ни? — обажда се капитанът, с вълча усмивка.

— Дано решат, че сте се удавил при опит за бягство.

— Благодаря за спасяването ни! Жалко само, че не си тръгнахме, както дойдохме — на борда на NR-1.

— Най-важното е, че сте цели!

Траут подава уискито на Остин.

— За добре свършената работа!

Остин вдига бутилката и отпива. Огнената течност убива соления вкус в устата му и сгрява стомаха му. Той отново поглежда назад и си мисли за огромния цилиндър, който видяха.

— За съжаление — казва Кърт, истинската работа предстои.

Хирам Йегър заляга над работата до късно през нощта. Той се е отказал от обичайното си място, пред подковообразната конзола и се е оттеглил в един ъгъл на залата, където лицето му се осветява от обикновен монитор. Въвежда командите с клавиши и това не се харесва на Макс.

Защо не използваме холограмата, Хирам?

Това е въпрос на достъп, Макс. Сега нямаме нужда от фанфари. Нека се върнем към основното.

Чувствам се като гола в тези бели кутии.

Въпреки това СИ красива в моите очи.

С ласкателства далеч няма да стигнеш. Какъв е проблемът?