Огнен лед

Остин слиза отново и спуска скула си на вода. Вмъкнал се с усилие в тясната лодка, той загрява в течение на десет минути, след което постепенно стига крайцерската скорост от двадесет и осем загребвания в минута, като не отделя поглед от разположения над ходилата му брояч. Остин гребе без ръкавици, за да усеща реката, при всяко потапяне на греблата. Загребванията се сливат в равномерен ритъм, който тласка лекия съд по водната повърхност като някакво насекомо. Той иска да притисне с физическо изтощение студения гняв, който го изпълва при мисълта за трагедията на борда на „Морски ловец“. Постепенно гневът го напуска, макар и не напълно. След като гребе известно време в същия ритъм, той описва широк завой и поема назад. Не след дълго, лодката се плъзва към площадката пред къщата му. Захвърля мокрите от пот дрехи в коша и взема горещ душ. Облича леки панталони, морско синьо поло и спортно сако.

Здравият сън и хубавото гребане го връщат окончателно към живота. Отстранява мислено всички странични факти, които отвличат съзнанието му от главната движеща сила на събитията от последно време — Разов. Трябва да го открие. След това, всичко останало ще се подреди от само себе си. Обажда се на Руди Гън, който не изменя на военноморските си привички и е винаги в кабинета си, когато повечето служители още не са изпили първото си кафе у дома.

— А, Кърт, тъкмо щях да ти звъня. Адмирал Сендекър ме осведоми за успешната ти мисия. Поздравления за теб и Пол!

— Благодаря, Руди! За нещастие, работата ни не е привършила. В основата на всичко стои Разов. Питах се, дали не знаеш къде се намира.

— Тъкмо това исках да ти кажа. Шантавият руснак ни идва на крака. Очаква се да пристигне със супер яхтата си в Бостън всеки момент!

— Как разбра — от разузнаването или от сателит?

— Нито едно от двете. Прочетох го в стопанския раздел на „Вашингтон пост“. Пише следното:

„Руският минен магнат Михаил Разов пристига днес в Бостън, за да открие международен търговски център. Разов, който е и изтъкната политическа фигура в страната си, ще даде прием за правителствени лица и други гости, на борда на своята яхта тази вечер. За нея се твърди, че е сред най-големите морски съдове — частни притежания. Бостънската му спирка е част от обиколка на източното крайбрежие.“

— Много мило от негова страна, да ни спести време и сили — казва Остин.

— Такъв мотив не се връзва с онова, което съм чувал за нрава на нашия гост. Какво ли е намислил?

— Да се качим на яхтата и да попитаме!

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Може да му е от полза да научи, че сме по петите му. Дай да раздрусаме дървото, пък да видим какво ще падне от него!

— Стига да не останем под клоните.

Остин се сеща за предложението на Йегър да се открие първостепенният контролен център. Човек като Разов, не би допуснал важни неща да не са под негов непосредствен контрол. А яхтата му е както дом, така и централа на огромната стопанска империя.

— Не можем да изпуснем такава възможност! Искам да проникна в тази яхта!

— Можем да те изпратим като представител на НАМПД.

— Това ще е като да развееш червен байрак, пред очите на бик. Имам по-друга идея. Ще ти се обадя отново.

Остин изважда една визитка от портфейла си, след което набира отпечатания на нея номер.

— „Невероятни загадки“ — чува се глас.

Пита за Каела Дорн.

— Мисля, че е тук. За кого да предам?

Остин казва името си и поема глътка леден въздух. Топлината на гласа й го изненадва.

— Добро утро, мистър Остин. Вие наистина сте ранобудник.

— Казват, че рано пиле, рано пее.

— Не обичам да пея — отвръща Каела. — Какво мога да направя за вас?

— Преди всичко, можете да ми съобщите, защо сте така приятелски настроена?

— А защо да не бъда? Спасихте ми живота. Даже ми осигурихте обратен превоз, на борда на лодката на капитан Кемал.

— Която не може да се нарече луксозна, ако си спомням правилно.

— Няма значение! На връщане капитанът ме заведе при един потънал кораб. Той беше древен и голям, и според мен, при построяването му са пресмятали дължината му в кубити66.

— Ноевият ковчег?

— Кой знае. Кой се интересува? Важното е, че скалъпихме серията. Така че, наистина ви благодаря най-искрено, както е искрено и желанието ми да помогна, макар все още да ми дължите една вечеря.

— Какво ще кажете за фасул на фурна по бостънски?

— Предпочитам агнешко в „Четирите сезона“.

— Както кажете, но първо ще ми помогнете. Тази вечер на борда на една голяма яхта, в пристанището на Бостън, ще има прием и ми трябва журналистическо прикритие.

— Има ли нещо интересно за нашего брата?

— Може би. Но не сега.

— Добре, но при едно условие. Идвам с вас! Преди да откажете, добре си помислете!