Огнен лед

Разрешават на яхтата да хвърли котва между пристанището и летището, за да бъде удобно и за пристигащите със самолети. Корабът е ярко осветен, от носа до кърмата. За отбелязване на събитието, група местни конгресмени убеждават военните да изкарат фрегатата „Конститюшън“ от стоянката й в Чарлстън, за да направи необичаен вечерен тур из околните води.

Старият боен кораб вдига котва обикновено само един път годишно — когато го обръщат, за да се излага равномерно на ветровете. Това годишно „плаване“ се извършва с помощта на влекачи. През последните години обаче, след сериозен ремонт, възстановил голяма част от създаденото през 1794 година, корабът прави кратки плавания с платна, при специални случаи. Остин чува един журналист да казва, че щял да направи демонстрация на собствен ход. На борда се намира отделение военни моряци, които ще дадат оръдеен салют.

Лодката приближава и Остин насочва вниманието си към яхтата. Тя изглежда като на снимките, направени от Гемей: V-образен нос, извита нагоре кърма и наклонена надстройка. Ясно личи конструкцията на бързоходен кораб, който позволява на Розов да премества главната си квартира, където пожелае по света за броени дни. Лодката заема място в колоната, която чака ред за приставане до врата, отворена в корпуса на кораба. Членове на екипажа се надвесват през нея, за да помагат на гостите при качване на борда. Журналистите се посрещат от специални лица, които хвърлят бегъл поглед върху баджовете и ги упътват към стълбите. Остин забелязва с извратено задоволство, че телевизионните звезди имат вид, като че ли са стояли пред вентилатор, след пътуването в откритата лодка. С Каела начело, двамата замъкват багажа си на главната палуба, която е подредена като за най-изискан прием. Представителите на пресата минават през шпалир от млади мъже и жени, всички в кафяви блейзъри, които изглеждат така, сякаш са подбирани с холивудски кастинг. Те раздават сувенирни бележници и химикалки, ключодържатели с формата на руска хрътка, магнитни плочки с логото на АТАМАН. Снабдени по този начин, журналистите заемат места в оградена с въже част от палубата.

Красив млад мъж с галони, обозначаващи ранга му, ги приветства. Съобщава им, че в пресцентъра на кораба е уредена пресконференция с губернатора на щата и кмета на града. Господин Разов няма да участва в нея, но ще направи кратко изложение. Като знае прекрасно, че безплатните и качествени храни и напитки са основен аргумент при публикуването на положителни отзиви, той ги насочва към салона.

Докато останалите жреци и жрици на словото се тълпят около бара, тримата подреждат апаратурата си, близо до редицата микрофони. Когато свършват, Остин хваща Каела за тънкия лакът.

— Ще се присъединим ли към останалите?

— След малко — казва тя. Завежда го до рейлинга, откъдето се виждат очертанията на нощен Бостън. Меките й черти са станали сериозни. — Преди да продължим, искам да попитам нещо. Бяхте твърдо решен да попаднете на този прием. Има ли Разов нещо общо с онази черноморска база или с главорезите, които ни нападнаха?

— Защо ви хрумна подобно нещо?

— Не ставайте гаден! Той е руснак. И те бяха руснаци. Черно море е негов район.

— Съжалявам, но не мога да ви кажа всичко. Заради собствената ви сигурност. Но връзка има.

— Разов ли е отговорен за смъртта на Мехмед?

Остин замълчава. Няма как да излъже тези прекрасни кафяви очи.

— Непряко, да.

— Знаех си. Време е да се потърси сметка на този боклук!

— Твърдо съм решен да го накарам да си плати! — заявява Остин.

— Искам да помогна.

— Ще имате своя репортаж, обещавам!

— Не говоря за репортаж. Вижте какво, Кърт — казва колебливо тя, — аз не съм някое калифорнийско момиченце, чието най-силно преживяване е да го изгонят от хипермаркета, заради запалена цигара. Израсла съм в жесток квартал и ако майка ми не беше двойно по-жестока, сега щях да излежавам, от десет до двадесет години, в женския затвор „Соледад“. Така че, искам да помогна.

— Вече помогнахте, като ме качихте на борда.

— Това не стига. Не е ли очевидно? Ясно е, че искате да заковете това влечуго. Искам и моята ръка да държи чука.

Остин се заклева повече да не попада под кръстосания огън на този поглед.

— Става, обаче сега сме на негова територия. Ще стоите настрана! Не искам да ви излагам на опасност, двамата с Майки. Корабът е моя работа. Съгласна?

Каела кимва.

— Ще имате време, когато правим интервютата. — Тя го хваща за лакътя и го повежда към салона. — Но първо да изпием това прословуто питие, което ми обещавате още от деня на запознанството ни.

Те се вливат в тълпата, която навлиза в огромния салон. За миг Остин забравя, че се намира на кораб. Сякаш всички са върнати сто години назад. Салонът прилича на тронна зала, проектирана от архитект на казина в Лас Вегас. Невероятна смесица от западна цивилизация и източно варварство. Краката им потъват в пурпурен килим, достатъчно голям да покрие няколко къщи. Кристални полилеи, обкичени с нимфи и купидони висят от извити тавани. От всяка страна на салона, има редица квадратни колони, с позлатени стени.