Огнен лед

Остин дори не мигва. Той вече е свикнал да са отнася към компютърния гений като към извънземно, което в някои случаи проговорва на майчин език. Йегър обяснява, че абревиатурата означава „безкабелна компютърна мрежа“, каквито започвали да използват в по-големите организации.

— Представи си, например, че ръководиш огромна болница — обяснява Йегър, — хората ти трябва да разполагат винаги с необходимата информация, в която и част на сградата да се намират, за да не им се налага да търчат обратно в кабинетите си всеки път, когато имат нужда от нещо. Тогава се създава безкабелна компютърна мрежа, която покрива само рамките на комплекса, за чието обслужване е изградена. Ключовите сътрудници носят лаптопи. Във всеки момент, те могат да ги включат, да ги настроят на нужната честота и връзката им с мрежата е установена.

— Това е много интересно, Хирам, но с какво допринася за решаването на нашия проблем?

— С всичко. Яхтата положително има БКМ.

Остин не знае накъде бие Хирам, обаче ентусиазмът му е заразителен.

— Откъде знаеш?

— Всъщност, идеята е на Макс. След като хапнахме дръвцето, при опита да разбием компютърния код, тя започна да събира всичко достъпно за този кораб. Не е кой знае колко, защото АТАМАН са го построили в собствената си корабостроителница, разположена в Черно море, но по отношение на електрониката, са се видели принудени да я закупят от САЩ, а е монтирана от французи. Макс проби системата на французите, за да установи, че са изградили БКМ на борда на „Казачество“.

— Ясно е, че болницата би имала полза от такава система, но за какъв дявол й е на една яхта?

— Ами, помисли си само, бе Кърт! Кораб с такива размери си е цял град. Да речем, че ти си касиерът на яхтата и възникне някакъв паричен проблем, когато се намираш на другия й край. Включваш лаптопа и готово! Същото се отнася и за шефа. Може да си е в каютата, а иска да провери нещо. Или пък си първи помощник на обяд в столовата, а искаш да разбереш, кой е бил вахтен в машинното отделение, миналата сряда през нощта.

— И с какво ни помага всичко това, при решаването на основния ни проблем — липсващата парола?

— Тя трябва да се намира на борда. Ако двамата с Макс успеем да се включим директно във входа на системата, ще можем на спокойствие да поработим.

— И кое ви спира?

— Няколко неща. Преди всичко, информацията е най-вероятно кодирана, за да се предпази от непозволен достъп. Освен това, сигналът на системата е слаб и покрива само яхтата. Трябва ми някой, който да постави в нея „хрътка“.

— Пак плямпаш компютърджийски дивотии!

— Извинявай! „Хрътката“ е просто уред, който улавя сигнала на системата, усилва го и го препраща в любящите обятия на Макс.

— Впечатляващо! Казваш, че файловете са кодирани. Защо смяташ, че този код няма да ви препъне отново?

— Не смятам, но в случая надали са положени същите усилия, както при по-малко охраняван от яхтата обект, а и Макс е твърдо решена да се справи.

— Няма такова нещо като твърдо решена жена, ако и да е кибернетична. Кога мога да получа електронния ти нос?

— Куриерът на НАМПД е вече на път. Инструкциите са приложени.

Те се оказват прости. „Включи апарата, провери дали получава сигнал, след което го закрепи на скрито място, с помощта на магнитната конзола.“ Йегър му е изпратил два апарата за всеки случай.

И ето, сега Остин протяга ръка и залепва „хрътката“, дълбоко във вътрешната страна на подобната на гигантска лула, вентилационна тръба. След това отива при една спасителна лодка и по спускателната й конструкция слиза на главната палуба. Тук скрива второто устройство, като използва кухина в самата конструкция. Застанал на колене и длани, той се готви да стане, когато чува меко щракване и нещо твърдо опира в тила му.

32

— Започнал си да ставаш немарлив с годините, Кърт Остин. Това може да се окаже фатално някой път!

Твърдият допир изчезва. Остин се обръща и вижда синкавия белег на Петров да блести, под сребристата светлина на луната.

— Състарих се поне с десет години, когато опря това дуло в тила ми, Иван. Едно „здрасти“ би стигнало, за да привлечеш вниманието ми.

— Поддържам форма — отвръща Петров. — Не искам да губя качествата си.

— Повярвай ми, качествата ти са си напълно в ред. Кой те пусна в страната ми?

— За разлика от твоето противозаконно проникване в Русия, моето посещение тук е благословено от вашия Държавен департамент. В Съединените щати се намирам, в качеството си на представител на Сибирската агенция за растителна защита, а достъпът до сегашното мероприятие ми е осигурен от руското консулство.

— А мен как откри?

— Видях те да излизаш от голямата зала и те проследих в забранената зона. Лицето ти ме заблуди първоначално, признавам, но няма как да скриеш тези широки плещи и самонадеяна походка. Откъде открадна тази невероятна перука?

— Купих я на организирана от КГБ разпродажба на служебно имущество.

— Хич не бих се изненадал да се окаже вярно, както са тръгнали нещата. Мога ли да узная, с каква цел шариш на четири крака в тъмното?

— Падна ми контактната леща.

— Вярно? В личното ти дело не се споменава за контактни лещи.