Огнен лед

Остин се усмихва и разказва на руснака за електронните „хрътки“. Иван остава силно впечатлен и моли да го държат в течение на събитията.

— Предлагам да продължим с обществените си изяви! — добавя той. — Повечето от охраната наблюдават гостите, но има и неколцина, които пазят останалата част от кораба.

Остин си дава сметка, че вече отдавна предизвиква късмета си. Двамата се връщат към светлината и музиката, като се възползват от всяка сянка и укритие по пътя. Срещат само един пазач, от когото се скриват зад масивен кнехт67. Миг по късно, вече се разхождат безгрижно по ярко осветената палуба.

Отлично изглеждащият в смокинг Петров пали американска пура и пита:

— Какви са плановете ти от тук нататък?

— Не си виждал монаха, нали?

— Предполагам, че Разов предпочита да държи Борис настрана от подобни обществени мероприятия. Той може да е на кораба, а може и да не е. Надали ще го видим.

— В такъв случай ще трябва да си поговоря с домакина.

— С Разов? Мислиш ли, че е разумно да си показваш козовете на негова територия?

— Може да го ядосам достатъчно, та да направи грешка.

— Не е благоразумно да си играе човек с ядосани отровни змии, но щом си решил… Аз пък ще се насладя на храната и пиенето, след като така или иначе съм дошъл.

— Сам ли си?

Петров взема чаша водка от таблата на преминаващ сервитьор и я гаврътва. Усмихва се и казва:

— Няма да съм много далеч, в случай че имаш нужда от мен.

Веселбата върви с пълен ход. По цялата палуба се шляят гости, с чинии и чаши в ръце. Казашкият оркестър е преминал от руска народна музика към американски рок. Петров потъва сред тълпата, като капка вода в пясък. Остин забелязва група хора, наобиколили Разов. Двата дългокраки песа вземат инициативата. Кучетата на Разов се откъсват от него и хукват с все сила към Остин. Както и първия път, те се изправят на задни лапи, опират предните в гърдите му и го близват по лицето.

Остин хваща поводите им и ги принуждава да застанат на място. Миг след това дотичва гледачът им, с изпълнени със страх очи. Остин се готви да му подаде каишките, когато забелязва приближаващия се, с двама телохранители отзад, Разов.

— Виждам, че се познавате с Горки и Саша — казва той, със сърдечна усмивка. Поема поводите от Остин и казва нещо на руски. Кучетата се подчиняват и сядат от двете му страни.

— Преди малко си разделих с тях малко наденички и ребърца на скара — казва Остин. — Надявам се да нямате нищо против.

— Изненадва ме фактът, че са ги яли. Те се хранят значително по-качествено от повечето хора. Казвам се Разов. — Той протяга ръка и поглежда баджа около врата на госта. — Домакин съм на това малко тържество.

— Да, известно ми е. Чух обръщението ви. Много впечатляващо! — Стиска ръката му, докато лицето на домакина се изкривява от болка. — Аз съм Кърт Остин.

Изражението на Разов не се променя.

— А, прочутият мистър Остин! Не приличате на човека, когото си представях.

— Вашият външен вид също се разминава с представите ми — доста по-нисък сте.

Разов не захапва въдицата.

— Не знаех, че сте преминал към телевизията. Според последните ми сведения, би следвало да работите в НАМПД.

— Това е само временно. Все още съм си в НАМПД. Търсим малко съкровища в Черно море.

— Надявам се да си струва усилията.

— Някой ме изпревари в издирването на един кораб, на име „Одеска звезда“.

— Жалко, но иманярството е свързано с жестока конкуренция.

— Не мога да разбера обаче, защо му е на някой, който притежава огромно състояние, да си губи времето с няколко лъскави дрънкулки.

— Ние, руснаците, винаги сме си падали по дрънкулки, както благоволихте да ги наречете. Вярваме, че извън номиналната си стойност, те имат и свойството да дават власт на притежателя си.

— Съкровището не донесе нито на царя, нито на неговото семейство кой знае колко добро.

— Царското семейство бе предадено от свои.

— Предполагам, че възнамерявате да върнете съкровището на руския народ.

— Вие не знаете нищо за моя народ — отвръща Разов. — Той не дава пет пари за диаманти! Онова, от което има нужда, е здрава ръка, която да възстанови някогашното му величие и да прогони останалите държави, които се навъртат наоколо, като лешояди.

— Което ще стане, ако тайната операция „Тройка“ се увенчае с успех.

— Около „Тройка“ няма никаква тайна — казва Разов, с нескрита подигравка в гласа. — Това е символично обозначение на моя план да разкрия търговски центрове в Бостън, Чарлстън и Маями. Огледайте се, мистър Остин! Нима виждате нещо нередно в моя бизнес?

— А клането на борда на кораб на НАМПД?

— Четох за него по вестниците. Трагедия, разбира се, но какво общо имам аз с нея?

— Не мога да ви виня, че не се ангажирате официално с тази мърлява операция. Изложихте се, Разов! Вашето бясно куче сбърка кораба. Аз не бях на „Морски ловец“ и хората ви напразно избиха екипажа. Това, естествено, не е тайна вече и за вас.

Остин забелязва гневни пламъчета в очите на своя събеседник.

— Разочаровате ме, мистър Остин! Промъквате се на борда на кораба ми с тази смехотворна маска, ядете и пиете от ръката ми, а в замяна на всичко това ме наричате убиец.