Огнен лед

— Благодаря ви! Ние много се гордеем с него! Построен е недалеч оттук и е пуснат на вода в 1797 година. Всъщност бордовете са направени от суров дъб. Корпусът е дебел осемдесет сантиметра в основата. Медният обков е дело на Пол Ревер, който е изработил и камбаната. Съжалявам за екскурзоводската беседа, но наистина се гордеем много. — Изразът му става сериозен. — Вместо да ви разправям военноморска история, по-добре да извикам бреговата охрана и да съобщя, че имаме ранен на борда. — Слейд потупва джобовете си. — По дяволите, телефонът ми е паднал във водата. Имаме радиостанция за връзка с влекача. Ще наредя да се обадят на бреговата!

Докато Слейд се разправя с този въпрос, Остин отива при Петров, който се е опънал върху палубата. Край него бди член на екипажа.

Остин прикляква отстрани.

— Как е самочувствието, товарищ?

Петров стене.

— Цепи ме страхотна глава, което е обяснимо, с оглед на парчето череп, което ми отнесе оня куршум. Защо всеки път, когато се окажа близо до теб или ме взривяват, или ме отстрелват като патица?

— Чист късмет, предполагам! Този Разов сигурно се е засегнал от онова, което му казах. Съжалявам за човека ти!

— И аз. Не беше лош за украинец. Знаеше с какво се занимава все пак. Семейството му ще бъде добре обезпечено.

Остин казва на Петров да се отпусне и да не мисли за нищо сериозно и отива при високия до брадичката дебел парапет, който огражда отпред горната палуба. Докато разглежда пристанището, при него се появява Слейд.

— Мисията е изпълнена! — казва той. — Влекачът ще уведоми за станалото бреговата охрана и пристанищната полиция. Ще изпратят екип на бърза помощ за вашия човек. Той как е?

— Ще живее. Сантиметър по-ниско, и щеше да се прости с част от мисловния си капацитет.

— И той ли е от НАМПД?

— Той е руски представител на Сибирската служба за растителна защита.

Слейд отново добива странен израз.

— Че какво търси в бостънското пристанище?

— Търси сибирски зарази — отвръща Остин.

Морякът забелязва отправения назад поглед на своя гост. Зад кърмата личат очертанията на влекач.

— Той ни изтласка от стоянката — обяснява Слейд. — Готвехме се да вдигнем платна. Трябва да направим една обиколка, за да ни снимат камерите, а след това влекачът ще ни върне на място.

Остин слуша с половин ухо. Той присвива очи към тъмното, откъдето започва да нараства шум на извънбордови двигатели. После отново се появяват огънчета от дула на автоматично оръжие.

Появяват се една след друга три бързоходни лодки, които се носят към кърмата на платнохода. Разнасят се чаткане и бумтене откъм корпуса на влекача. От местата на попаденията изскачат искри. Екипажът преодолява изненадата от неочаквания обстрел. Влекачът надава рев и се понася напред. Лодките обикалят около по-бавния съд и обсипват дървената надстройка с куршуми. Влекачът забавя ход, продължава по инерция известно разстояние и спира.

Остин стиска гневно юмруци, неспособен да помогне с нищо на нападнатия подло кораб. Казва на Слейд да се свърже с влекача, но оттам не отговарят.

— Няма смисъл! — казва морякът. — И защо, господи, трябваше да стрелят по тях?

— Защото знаят, че той е единственото ни средство за придвижване.

Лодките са скрити в мрака, но Остин долавя шума от пуснатите им на празен ход двигатели. След това отново вижда огънчета и чува шум като от цяло ято кълвачи, зачукали по корпуса на кораба. Слейд се опитва да наведе тяло през борда и да разбере, какво става. Остин го дръпва рязко назад.

— Ама тия идиоти стрелят! — възкликва младежът. — Не знаят ли, че това е национално съкровище?

— Нищо не могат да сторят — бордовете са издържали на гюлета — успокоява го Остин. — Някакви си там автоматчета нямат шанс!

— Ами екипажът?

Остин слуша стрелбата с половин ухо.

— Спряха. Кажете на хората си да държат глави ниско зад парапета и да чакат заповеди! — Остин си дава сметка, че в момента командва Слейд. — Съжалявам, това бяха само предложения. Корабът си е ваш!

— Благодаря, предложенията ви са уместни. Не ме щадете толкова, няма да получа психически срив! Бях морски пехотинец, преди да получа това назначение. Тук съм, защото си осакатих коляното при едно учение.

Остин разглежда решителното лице на моряка и не вижда в него нито следа от страх.

— Ето какво си мисля! Искаха да пропъдят влекача, за да останем неподвижни. Известно им е, че не могат да ни потопят. Значи, ще се опитат да ни вземат на абордаж.

Слейд вирва брадичка.

— Това е недопустимо! Никога вражи крак не е стъпвал на тази палуба, освен когато е ставало дума за пленници. Можете да сте сигурен, че няма да се случи и по време на мое дежурство. — Той оглежда палубата. — Има само един проблем. Пълната численост на екипажа е била четиристотин души. Малко сме зле откъм човешка сила.

— Ще трябва да се справим! Има ли начин да раздвижим стареца?

— Тъкмо щяхме да вдигаме платна, когато спряхме заради вас и приятеля ви. Можем да развием в най-добрия случай няколко възела — „Конститюшън“ не е състезателна лодка.

— Важното е поне малко да вземем кораба под контрол. Скоростта не е от значение. Има ли някакво оръжие на кораба?