Огнен лед

Слейд се усмихва и сочи двата реда мортири покрай бордовете на кораба.

— Вие си имате работа с военен кораб, все пак! Можете да избирате: тридесет и два фунтови мортири тук или двадесет и четирифунтови дългоцевни оръдия на долната палуба. Общо над петдесет дула. За съжаление, не ни е позволено да носим барут на борда!

— Мислех си за нещо по-практично.

— Разполагаме с пики за абордаж, секири и саби. Навсякъде има колчета за привързване, от които стават чудесни боздугани.

Остин казва на младия офицер да направи всичко необходимо. Той събира екипажа, представя Остин и предупреждава, че нападателите им могат да направят опит за абордаж. Заповядва да се загасят светлините, а неколцина моряци плъзват нагоре по вантите, за да пуснат платната. Корабът тръгва на собствен ход с около един възел.

Моряците се спускат отново на палубата и опъват главното платно. Нощният бриз изпъва триста и петдесетте му квадратни метра и мачтата започва да скърца под напора. Корабът потегля, със скоростта на охлюв бързоходец. Опъват още платна и не след дълго скоростта се утроява. На палубата струпват оръжие.

Слейд взема една сабя и опитва острието с палец.

— Войната се е водила едно време лице в лице, нали така?

— Ако не знаете, как да си служите с нея, това тук дава повече възможности — казва Остин, като вдига една абордажна пика — дълъг ствол, с метално острие накрая.

Екипажът се разделя на две групи — по една за всеки борд — и зачаква, изпълнен с напрежение. Неколцина са изпратени на бойната платформа, разположена по средата на главната мачта, от което са били обстрелвани нападателите. Остин кръстосва палубата напред-назад, с импровизиран боздуган в ръка.

Не се налага да чакат дълго.

Най-напред се чуват барабанни удари по външната обшивка. Опитват се да ги сплашат със стрелба. Куршумите лющят боята, но почти не оставят следа върху дебелата дъбова стена. Достойният стар кораб пори водата, като не обръща внимание на куршумите, сякаш са досадни мушици. След пирати и англичани, нападателите на свой ред се убеждават, че коритото е здраво направено.

Те спират огъня, запалват прожекторите и приближават бавния си противник. Остин чува как корпусите на лодките се блъскат в кораба. Остин очаква врагът да използва вантите — подобни на въжена стълба мрежи, които опъват мачтите към бордовете. Не след дълго забелязва една ръка, да се залавя за оръдеен отвор и стоварва с все сила тоягата си върху кокалчетата.

Следва болезнен писък. Ръката изчезва, а след миг се чува шумно пльосване. В съседния отвор се появява нечие лице. Остин оставя боздугана си и грабва пика. Допира острието до шията на нахалника. Усетил опасен гъдел върху адамовата си ябълка, неканеният гост застива. Остин остава невидим в мрака на палубата.

Той бута леко пиката и лицето изчезва. Този път се разнася тъп удар, защото мъжът пада в лодка. Остин тръгва покрай оръдията. Мъжете от екипажа боравят с пиките си и ефектът от действията им е подобен. Работейки по двама, хората пускат върху главите на нападателите железни гюлета. Ако се съди по тъпите удари и болезнените викове, тази дейност не остава без резултат.

Слейд пристига тичешком.

— Никой чекиджия не успя да стъпи на палубата! — Потното му лице грее от гордост.

— Може би са схванали идеята — казва Остин. Зад гърба на Слейд се появява лице. Преди Остин да реагира, мъжът прехвърля крак през парапета и понечва да вдигне оръжие.

Остин запраща пиката си, като войн от племето масаи срещу скочил лъв. Нещастникът ахва от изненада и полита назад, с бълващ безцелни куршуми автомат.

Остин грабва една сабя и чува вик:

— Десен борд!

Викът идва откъм бойната платформа. Нападателите атакуват другата страна на кораба.

Двама от хората на Разов са яхнали парапета и свалят преметнатите през рамо автомати, за да посипят с оловен дъжд събраните на палубата хора.

Действайки по волята на чист инстинкт, Остин грабва най-близкото въже и като се оттласква с все сила от борда, литва над палубата, като Тарзан в джунглата, с насочени напред крака. Двамината вдигат поглед, за да съзрат някакво превъплъщение на Батман, което лети към тях. Времето не им стига да насочат оръжие и утроеното от инерцията тегло на Кърт ги изхвърля в морето. Остин достига края на траекторията си, люшва се назад и тупва на палубата, под радостните възгласи на изненадания екипаж.

— Ле-ле мале! — възкликва Слейд. — Къде сте го учил това?

— Гледал съм куп филми, по време на пропиляното си детство. Всички наред ли са?

— Има няколко синини и цицини, но вражи крак не бе допуснат на борда.

Остин се усмихва, потупва моряка по рамото и се ослушва.

— Какво е това?

— Мотори.

Притичват до парапета и поглеждат надолу. Забелязват три дири. Екипажът надава радостен рев, но той бързо секва. Лодките спират и отново започват да проблясват огънчета. Този път огънят е насочен към платната. Те стават на парцали. По палубата се сипе дъжд от парчета дърво и въжета. Наблюдателите се спускат като акробати от платформата си.