— Кърт има предвид, че враждебното отношение на Разов към САЩ е мотивирано по-дълбоко от нашите усилия да осуетим политическия му възход. Предполагам, че съсипването на страната ни задоволява националистическите му стремления, но в не по-малка степен удовлетворява и жаждата му за мъст.
Президентът се обляга в креслото си и сплита пръсти пред гърдите си.
— Интересува ме най-много следното: по какъв начин възнамерява да ни навреди?
— Смятаме, че Разов е открил способ за освобождаване на залежи от метанов хидрат, скрити под континенталния шелф на източното ни крайбрежие — обяснява Сендекър. — Чрез дестабилизиране на океанското дъно, той може да предизвика огромни размествания на земни маси, което пък, на свой ред, поражда цунами. Те могат да бъдат насочвани към определени крайбрежни цели.
Израз на най-непринудена изненада се изписва на лицето на президента.
— Искате да кажете, че плановете му предвиждат да изпрати срещу нас гигантски вълни?
— Вече го е направил. Негово дело е вълната при Роки поинт.
Президентът се обръща към вицепрезидента:
— Сид, когато подписвах декрета за отпускане на помощ от фонда за бедствия и катастрофи, никой не спомена, че случилото се при Роки поинт е резултат от терористична дейност.
— Не, господин президент. Никой от специалистите, с които съм разговарял, не вижда в случилото се нещо по-различно от естествен природен феномен. В случая — земетресение.
— Е, адмирале?
— Може би е редно да чуем мнението на авторитет в тази област, за да се разсеят всякакви съмнения.
— Това е добра идея — казва президентът. — Кога може да стане това?
— Когато го повикаме от приемната. Всъщност, довел съм двама — доктор Лирой Дженкинс, работил като океанолог в Мейнския университет и доктор Ханк Рийд, геохимик от НАМПД.
— Никъде не ходиш без подкрепления, а Джеймс? — отбелязва с усмивка президентът.
— Останало ми е още от военната академия. Защо да се рискува с едно торпедо, след като могат да се изстрелят няколко? Позволих си и волността да доведа главния ни компютърен специалист Хирам Йегър.
Президентът промърморва нещо в интеркома. След няколко минути, един служител на Тайната служба въвежда Йегър, Рийд и Дженкинс. Йегър не е чужденец в коридорите на властта, а и не се впечатлява от никого, който не използва в речта си думата „мегабайт“. За да изрази уважение към служебното положение на президента, той си е облякъл износено спортно сако, а обичайните джинси е допълнил с чифт нови туристически обуща. Дженкинс е в кафявия си костюм, от университетските години и купена специално за случая синя риза. Рийд е положил титанични усилия, да се справи с косата си, но дори костюмът и връзката не могат да премахнат впечатлението, че от градината се е измъкнал някакъв гном.
Дори и да е имал усещането, че вижда пред себе си най-странната човешка колекция, посещавала някога този кабинет, президентът е достатъчно тънък дипломат, за да не даде никакъв признак за това. След нова серия ръкостискания, той казва:
— Адмиралът ми разказа току-що за тази история с цунами в Мейн. Той изглежда е на мнение, че това е дело на човешка ръка.
Дженкинс пипа нервно възела на връзката си. С внимателни подканвания, от страна на президента, той излага историята на Роки поинт, както и резултатите от своите проучвания.
Президентът се обръща към Рийд:
— Съгласен ли сте с доктор Дженкинс?
— Напълно. Не съществуват никакви основания да се усъмним в правилността на неговите заключения. Моите собствени изследвания показват, че ако върху определени точки на шелфа се приложи усилие, може да се стигне до посочения от доктор Дженкинс резултат.
Намесва се и Остин:
— Описах на сведущи хора съоръжението, приличащо на ракета, което видях в трюма на атаманския кораб. Според тях, това може да се окаже мощна бомба, с насочено действие, способна да прониква на голяма дълбочина в морското дъно. Може би разполага с няколко бойни глави, също като ядрените балистични ракети.
— Не искаш да кажеш, че има ядрена глава, нали? — пита президентът с тревога.
— Доколкото разбирам, работата може да се свърши и с конвенционална. Някои от по-новите модели са почти толкова мощни, колкото и атомните. Има и друго. От капитана и пилота на NR-1 научих, че подводницата е била използвана за търсене на уязвими места по шелфа.
— Къде се намира сега този кораб?
— Край бреговете на Нова Англия. Помолих сателитните ни специалисти да поразгледат наоколо. Всеки момент очаквам куриер с последните данни.
— Ще кажа в приемната да го пратят веднага при нас. — Президентът се обръща към вицепрезидента: — Нали си спец по мините, Сид? Знаеш ли нещо за метановия хидрат?
Спаркман, който мълчи по време на изложението, има вид като да е глътнал оцет.
— Да, господин президент. По принцип това е замръзнал газ. Някои го наричат огнен лед.
— Да се върнем към подробностите, доктор Дженкинс. Какво можем да очакваме край бреговете си?
Дженкинс изглежда угрижен, сякаш му е хрумнала нова тревожна мисъл.