Огнен лед

— Гадни страхливци! — реве Слейд. — Като не могат да го превземат, искат да го направят на парчета. — Връз главата му пада къс платно. — Трябва да направим нещо!

— Вие не трябваше ли да произведете салют от двадесет и един изстрела?

— Какво? А, да, две оръдия на предната палуба. Всеки ден стреляме с тях по залез. Зареждат се през дулото. Преработени са за изстрелване на триста и осемдесет милиметрови снаряди, но стреляме само с халосни, освен ако някой път не забравим тенекиените капаци и те праснат някоя полицейска лодка.

— Приятелчетата ни не могат да знаят, че са халосни.

— Така си е.

Остин нахвърля набързо своя план. Слейд бяга при кормчията и разпорежда нов курс. „Конститюшън“ бавно обръща нос срещу лодките.

Слейд събира оръдейците си и те бързат към предната палуба. Оръдията са заредени за нула време. Остин поглежда през оръдейните отвори и съзира лодките на нападателите. Те се готвят за нова атака. Поемането на инициативата от ветрохода ги обърква. Остин изчаква разстоянието да се съкрати, колкото е възможно. Лодките започват да се раздалечават една от друга.

— Сега! — нарежда Кърт и прави крачка назад, като запушва уши с длани.

Слейд дръпва въженцата. Разнася се двоен тътен, палубата се обвива в бял пушек, а откатът на оръдията е овладян от здрави въжета. Оръдейците нарочно не са махнали капачките от дулата.

Блъфът сработва. Нападателите виждат приближаването на големия черен кораб, чуват страховития гърмеж и свистене във въздуха. Виждат и два водни гейзера, вдигнати от тенекиените капачки. Лодките побягват като подплашени зайци и изчезват зад вълнолома.

Оръдията изревават още един път, този път с напълно халосни заряди.

Едва заглъхнал оръдейният рев, надига се друг, от човешки гърла.

— Приемът свърши! — констатира Остин.

Слейд се хили от ухо до ухо. Последвалият коментар може и да не остане в аналите на историята, като безсмъртните слова „Не предавайте кораба!“ или „По дяволите торпедата!“, но загледан в оставените от бягащите лодки дири, Остин не може да спори с младия мъж, когато той заявява:

— Старият боец все още може да рита!

33

Вашингтон

Сендекър оглежда Овалния кабинет и си мисли за безбройните решения на живот или смърт, които са вземани в прочутото помещение. Трудно е да се повярва, че политическият водовъртеж, който не дава мира на Вашингтон, има за свой център затвореното между тези стени, спокойно пространство. При последното му посещение в Белия дом, го бяха третирали като парий и бе предупреден да не си пъха носа във въпроси, свързани с националната сигурност, но след като НАМПД спаси екипажа и капитана на NR-1 и спести на правителството сериозни затруднения, адмиралът придоби тежестта на четиристотин килограмова горила. Без да губи време, той започна да се ползва от новото положение.

Страховитата секретарка, отговаряща за срещите на президента, не се колебае нито миг, когато Сендекър заявява, че иска да се срещне спешно с първия човек на държавата. Секретарката изхвърля един посланик и една делегация конгресмени от натоварената програма и дори с око не мигва, когато адмиралът подчертава, че на срещата могат да присъстват само президентът и вицепрезидентът.

Сендекър отклонява любезно предложената му от Белия дом лимузина и пристига с шофиран лично от него джип, от гаража на НАМПД. Секретарката го въвежда, заедно с Руди Гън и Остин в Овалния кабинет и се погрижва кафето да им бъде сервирано в президентския сервиз.

Докато чакат, Сендекър се обръща към Остин:

— Все се каня да те попитам, Кърт, като как е да командва човек един национален паметник?

— Доста напрегнато, адмирале! За съжаление, с тези две оръдия на носа, нямаше как да заповядам: „С всички дула по десния борд, огън!“

— Както чувам, ти и екипажът на „Конститюшън“ сте се покрили с безсмъртна слава. Корабът е защитил гордото си име!

Гън се обажда, с пламъчета в очите:

— Според клюката във висшите военноморски среди, „Конститюшън“ ще бъде зачислен към Седми американски флот. След като му затапят раните, разбира се.

— Аз пък научих, че за да му освободят място, щели да отпишат един самолетоносач — казва Остин с невъзмутим вид. — Пентагонът съзира големи възможности за съкращаване на разходите, при използване на платна и боздугани.

— Съкращаването на разходи би било голямо нововъведение за Пентагона — мърка Сендекър. — Какво стана с нападателите?

— Бреговата охрана и полицията претърсиха пристанището. Откриха три надупчени на решето лодки, скрити в крайбрежните храсти на недалечно островче.

— Имало ли ранени?

— Хората от влекача са ранени, но били достатъчно съобразителни да се престорят на убити.

— Какво стана с руснака, дето му викаш Иван?

— Само е одраскан. Добре е.

— Какво каза Разов за тези пирати?

— Нищо. Прекъснал приема, изритал гостите и се изпарил от пристанището, преди да му бъдат зададени въпроси.

— Непостоянен човек е този Разов! — отбелязва Сендекър. — Държим го под око, нали?

Гън кимва.

— Един сателит не го изпуска и за миг. Намира се край бреговете на Мейн.

— Бизнесмен си прави ваканционно плаване — казва адмиралът със сарказъм.